Надеждата е надежда заради опроверженията, които търпи;
а това в перспектива е дължимата свобода на любовта:
грехът, към който верски се влачим в страхово осъзнаване -
или затъваме в еснафлък и болни фантазии.
Та освен в третото стечение, надеждата е изолат, понеже:
1) видение от анализирано езикоставане, пък надеждата е дали в последна сметка видението може при всичко съпътстващо да бъде явление;
2) провидение от облечено във взаимодействащи си някак имена множество,
пък надеждата е дали в последна сметка провидението може да бъде отвъдно;
3) говор от провиденчески анализ, пък надеждата е дали в последна сметка говорът може да бъде разговор ("lasciate ogne speranza, voi ch'intrate").
----------
Неопровержимостта:
1) моят учител-реалистът, оттегляне в езикоставането,
че видението изпада в диктовка;
2) моята приятелка-пресметливката, вбожествяване в отвъдното,
че множеството изпада в задвижване.
