- Тръпки ме побиват... Как моята приятелка, ведно с късния Витгенщайн, казва, че дълбокият човек разграничава от неразказваемото разказваемото. Та трябва съкровеното да се къта под езика, защото "си е мое". Но как тя, питаш ме, съгласува полово другия? Че той, щом е "мой друг", - ами плюе по "съкровеността", да, като те "изостави" или "разгласи". Пък ето: нима, освен като "мой труп", има начин той да не бъде повърхностен! - каже си тя. Крайни решения са това: дето щом си тръгва, изоставя те - или че те разглася... Едно е тя да те просто държи за ръка, развежда, обгрижва, повъртайки брадичката ти за очи в очи. Очи! Разходка из преддверието, раздяла в парка, спомен. Solo recordarte.
Една от непознатите песни,
но една от великите:
Ти тъй си далечно мечтана
Ето, сърцето вече е празно,
аз съм объркан и някак изказан;
не че се вкопчвам в отминала вечност,
просто за малко ми липсваш сърдечно.
Бърза без нас животът, знам, че е така:
избледнява в спомен, сега ли да го спра
и как да разбера беше ли погрешно?
Питам за възможност пронизана мечта,
мечтите не кървят... нищо, само спомен.
Виж, се замислих твърде сериозно,
та прозвуча май официозно;
в думи забрава търся изкусно,
сякаш насила ще ме напуснеш.
Rata Blanca, "Tan lejos de aquel sueño"
(мой превод, може да се пее най-сантиментално)
Смрязяващата китара от Walter Giardino.
Могъщият глас от Adrián Barilari.
Студийното аудио: LINK
В Аржентина е химн,
който се пее от аудиторията, видео:
