(улика)
Че различностите - бидейки ту в абсолютна относителност,
ту в относителна абсолютност - са безлични,
отворени са към благоденствие.
Ами собственото (-ата) в първо лице тяло (душа не) се отличава
спрямо собственото (-ата) във второ лице тяло (душа),
пък собствената (-ото) в трето лице душа (тяло не) се отличава
спрямо собствената (-ото) във второ лице душа (тяло);
та духовният стожер или е телесен, или, ето, душевен:
телесното състояние подлежи критически.
Но личността, бидейки налична, - че тя току проличи:
благоденствието се току изличи заличавайки се.
