"Моите песни са ревове много нестройни", уведомява (иносказателно) тя в самото начало на своята първа стихосбирка - и на своята първа книга.
Стихотворението "Яз", визитката на Яна Язова. Ето ги оригинално пунктуацията и стихосложението (в книгата "Яна Язова - Събрани стихотворения", изд. "Изток - Запад", 2023; д-р Петър Величков, събрал и разчел текста, уводни думи, бележки):
Яз
Аз съм Балканът със гънки усойни,
яз е сърцето ми в гръд вкаменела.
Моите песни са ревове много нестройни -
че всички реки съм във себе приела: -
бързи и кротки, шумни, мълчаливи -
сто бурно нещастни, сто гадно щастливи...
Отбягах далече от пазвите на яза,
заскитах по цялата тъмна земя,
не исках да съм близо до родната камен-змия,
до тая мизерия, до тая робска омраза...
И гледах над всичките върхове тоя Балкан,
над яза, над мене извисен - настръхнал, желан.
Язове - моите песни, търкалят ми остри скали;
народът ми малък е, той е в полето, той ги не чуе!...
А в тях ми се борят чуми, вампири, лами...
Но моите песни не могат, не ще да заглъхнат тъй всуе!...
На силното време ще да нараснат и братята мои,
до мене, до яза ще се провлачат по гърба ми, раздран от порои...
И нека от труса на силното време язът ми да се разтури -
по сухите бездни те ще познаят, че тук са гърмели моите бури...
Неритмично ли? Несъразмерно ли?...
Пък сега - без пунктуация и стихосложение:
аз съм Балканът със гънки усойни
яз е сърцето ми в гръд вкаменела
моите песни са ревове много нестройни
че всички реки съм във себе приела
бързи и кротки
шумни
мълчаливи
сто бурно нещастни
сто гадно щастливи
отбягах далече от пазвите на яза
заскитах по цялата тъмна земя
не исках да съм близо до родната камен-змия
до тая мизерия
до тая робска омраза
и гледах над всичките върхове тоя Балкан
над яза
над мене извисен
настръхнал
желан
язове
моите песни
търкалят ми остри скали
народът ми малък е
той е в полето
той ги не чуе
а в тях ми се борят чуми
вампири
лами
но моите песни не могат
не ще да заглъхнат тъй всуе
на силното време ще да нараснат и братята мои
до мене
до яза ще се провлачат по гърба ми
раздран от порои
и нека от труса на силното време язът ми да се разтури
по сухите бездни те ще познаят
че тук са гърмели моите бури
Появи ли се ритъм? Интонация...
Че за рецитацията у Яна Язова пунктуацията и стихосложението са съществени,
те не оставят място за импровизация. Защо ли? Ами защото ритъмът при Яна Язова е присъщ, принадлежи към стихотворчеството и извлича след себе си интонацията: вместо да се изчерпи с метрична рамка, в която речта да се вмести. (Нека се съпостави музиката на Бах с музиката на Стравински.)
Но все пак Яна Язова държи да използва пунктуация и стихосложение, получава се сложно - те не бива да разсейват прочита. Стихотворенията на Яна Язова трябва да се четат бавно: за да се съблюдават щателно пунктуацията и стихосложението,
без да се иззема с това вниманието (и изтърва ритъмът).
Пък той, ритъмът, се явява архитектура, в която се вгражда образ; възниква обител,
в която пулсират плът и кръв. Наблюдава се образотворческа изчерпателност: всичко се стича в сърцето (първата строфа), извисява се духът (втората строфа), зачева се делото (третата строфа), избуяват семената (четвъртата строфа). Цикъл: замисълът в трилогията "Балкани" + четвъртата строфа на мястото на "Соления залив".
Т.е. младата поетка навлиза с невероятен мащаб в литературния живот на България.
