"Раздялата с любимия е изживяна и възпята от всички наши лирички, но никоя не е изразила с такива страхотни гърчения, така кошмарно влудяващо ужаса на първата самотна нощ." - Соня Вичева, 1939
"... тук майката седи на стола с 'изгнила уста'... 'безкракият хлъцне'... 'огризани пръсти в коса ми се вплитат'... 'труп и кал'... и т.н. - до безконечност." - Кръстина Гичева-Михалчева, 1937
Но нека си дойдем на думата, че:
"В цикъла 'Прокази' например ще видите покрусни картини, които и в прозата на Зола не са достатъчно поетични. '... а нощем се връщам във своя вертеп - където пияните просяци хъркат; крадците си мръсните кражби делят; убийци кръвта от ръцете си търкат' ('Циганка'). Или: 'Приплисва изтежко и тинята - гадна вода, дъхът му разнася далеко отрови и смрад... блатото - цирей в земята се врасъл... И сякаш сега ще се пукнат гнойни му язви' ('Блато'). В други песни из сбирката ще срещнете начесто 'скапана леш', лигавост, тиня, кал, червиви чела, язви и др." - Йордан Бадев, 1932
"Цялата сбирка е пълна с такива видения на гадността. Явно, имаме работа с някакъв патологичен вкус и едно покварено въображение, странно за едно момиче." - Владимир Василев, 1932
"Защото тя дори няма и най-елементарното чувство към поезията, което би могло да създаде една, макар и малка, художествена индивидуалност, освобождавайки я от желанието за един сексуален драматизъм и за някаква еротическа динамика. В стиховете на Яна Язова се открива като важен мотив една перверзност, една бохемска еротика, но на места още твърде наивна, отразяваща неопитността и незрелостта на младата душа, една перверзност, която показва повече отношение към света чрез сърцето. Ала впечатлението, което остава у нас след прочитането на тази поезия, е, че имаме работа с една жена с неуравновесен темперамент, изпълнена със стихията на пола,
който толкова силно се чувства в поезията и, който проличава и във формата,
и в настроението, и дават вид на една голяма проза, примесена със странни образи, перверзни и истерични видения, с чудновати еротични сцени и приумици, които ни пренасят ту в света на джунглите, където е възможен всеки образ,
ту в някакви подморски светове..." - Милко Ралчев, 1934
"... още в първия момент общото внимание привлече поетесата Яна Язова. Самото нейно появяване издава у нея мистиката на ония страстни и възхитени поклонници на Бога от времето на средновековните чудеса. Само ритъмът на екстаза е могъл да извае една така стройна снага. Тази снага като стъбло,
като брезово клонче, сътворена в екстаза на любовта, се е посветила на щастието да се самопожертва и като смирена поклонница да прави метани пред светите тайни и пред иконата на Божията майка. И на това тяло-клонче, притежаващо нежна и утопична женственост, завършващо в ореол от черни коси, светеше тайнственият лик на Яна Язова. Когато тя ни рецитираше, нейното тяло и ръцете и, като индийски кринове, по един свойствено ритуален начин пееха в ритмична пластика нейната тъмна песен." - Александар Илич, 1934
"Нещо смело и мъчно укротимо има в темпераментната поезия на Яна Язова, която понякога се сношава с външния свят чрез някакво ново и непознато шесто чувство." - Петър Динеков, 1938
Тц-тц-тц!
От книгата "Яна Язова - Събрани стихотворения", изд. "Изток - Запад", 2023
Д-р Петър Величков, събрал и разчел текста, уводни думи, бележки
