Та езикът в безмълвие (= извън свобода) СЕ "говори" ту по-скоро страдателен (той), ту по-скоро деятелен (той). Ами страдателният езиков залог е необходим,
но се пада по случайност; пък деятелният езиков залог е случаен, но се пада по необходимост. Че човек в положение на езиков залог, т.е. извън свобода, или драпа за разговорната случайност, или се хвърля в разговорната случайност. И ето че извън свобода = извън що за фундамент?... Доказателството как човешката свобода е фундаментална - и как не е решение, щото да се хвърлиш в разговорната случайност. Как обаче човек попада извън свобода?... И няма как човек да попадне извън свобода, освен бидейки попаднал извън свобода. От "божествена искра" или от общественоприродна еволюция, или просто от... извънземните.