"Принципът" да не се взаимопроникват съдържателната и формалната страна. Производствената структура върху двойката лаборант и технолог не позволява без внесена координация работното им време да бъде плътно, ала start-up-ната структура между двойката лаборант и предприемач-технолог изисква: предприемачът-технолог уплътнява от самосебе си работното си време, как ли обаче се уплътнява, "придърпва" работното време на лаборанта? Решението в случая е технологичният контрол при лабораторията. Как технологичният процес вътрешно е формализиран през технологичната карта посредством умението на предприемача (-технолог);
пък сондажният процес вътрешно е формализиран през лабораторния модел посредством умението на лаборанта. Но предприемачът-технолог прехвърля върху свой помощник рутината и сръчността; пък лаборантът поема рутината и сръчността сам... Ами технологичният помощник, освен по всичко друго, взема проби, за да се задвижва с тях към лаборанта сондажен процес "от днес за утре" според дневния ред на предприемача-технолог. Та лаборантът и лабораторията не се ангажират с продукта. Т.е. мястото за R&D е кът към производственото помещение, вместо към лабораторията; пък лабораторията притежава гише, през което лаборантът бива захранван с пробите. Че предприемачът-технолог, освен с всичко друго, разграфява върху дневна база сондажен процес. Резултатът от пробите лаборантът, надмогвайки своята рутина и сръчност, прехвърля "ден за ден" по информационен път към предприемача-технолог... И ето как продуктът в start-up се осигурява с плътно покритие на лабораторна дейност, а заплатата на технологичния помощник плюс заплатата на лаборанта възлиза кажи-речи на заплатата на технолог. EM: Enterprise Management - като че Enterprise Manager ≡ Entrepreneur. Мен ме няма ≡ аналитик. (Project Manager ≡ Projector, "синтетик" - но реализацията се плаща.)
8 октомври 2024 г.
Пример за какво най-вече ме бива
