Битието като тежест

- О, ами - рече Сърничката - потреблението е с потисната перспектива, 
щом разплащането се извежда къмто битие вместо към ставане. 
Та понеже се вторачваш в собствените си капаци.

- Хе-хе, ами инвестирането? - подхвърлих аз. И че разплащането придобива битие тъкмо когато не чрез потреблението е проекция разплащането, 
а чрез перспективата за потребление.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link