Днес, 12 май' 2023, Възродителят Петър Величков обяви следното
(изданието предстои да излезе съвсем скоро):
Ето какво пише в лявото поле:
"В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки
на Яна Язова - "Язове" (1931), "Бунт" (1934) и "Кръстове" (1934),
които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани
от нея творби в печата - във вестник "Литературен глас", "Вестник на жената",
в двата сборника "Сноп", издадени от Клуба на българските писателки,
на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък,
някои от които последни - от края на живота й, са взети от машинописа "Язове.
Избрани стихотворения", съхранен в две машинописни копия във фонда й
в Централния държавен архив.
Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление
от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст -
такъв е поетичният мир на Яна Язова - различната страница
в българската поезия от 30-те години на XX век.
Най-после за пръв път цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата
Яна Язова - неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини..."
Радвайте се, Небеса!
----------
Мисля,
че този внушителен том ще заеме мястото си на основа, която ще задължи,
щото да се изучава във висшите филологически курсове поезията на Яна
Язова самостоятелно по конспект. Понеже да речем, че прозата на Яна
Язова е сама по себе си светогледна - но в българския литературен свят
сега, след този том, би се обособила празнина без поезията на Яна Язова. Виж Якоб Таубес, "Бележки към сюрреализма", пр. от немски Вл. Сабоурин (link).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
