Та собственото парично обращение в България днес обществено не е назначено за потребление, т. е. за инвестиране и собствени нужди, а за перспективата на потребление, "квотата на сукалчето" - за да се връщат парите в общия кюп, откъдето се предоставят. Понеже иначе парите щяха непрестанно да се изчерпват по разбивка около предприемачески кръгове и нямаше да има как пари да се държат в олигархични депа и изнасят. Но трябва ли икономическият стремеж в едно общество да се състои в това щото как от по-близо или по-далеч да си облизваш пръста?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
