Та когато и екипният, и инфраструктурният, и природо-културният живот са на скандинавско равнище, защо в първата половина на 90-те г. на XX в. се случи световният културен феномен Mayhem, а на 22 юли' 2011 - неговият тривиален отзвук, в който Breivik с умисъл и подготовка уби 77 души, огромната част деца? Защото "луди има навсякъде" ли?
"Norway, 1987. A very wealthy and religious country, far up in the Northern Hemisphere. Look how much fun we have in the streets of Oslo on a normal day! And that's our king with his cool top hat. This is where I live with my typical Norwegian family. And that's my dad's Volvo in the driveway. My home country: grey, boring, seal-clubbing, and a very high suicide rate. And that's me, an average teenager, you may think, but you couldn't be more wrong. I am Øystein Aarseth, AKA Euronymous, and I was brought to this world to create suffering, chaos, and death. This is my story, and it will end badly."
Гениалният филм "Lords of Chaos", 2018, започва с този наратив.
Та когато и екипният, и инфраструктурният, и природо-културният живот са на скандинавско равнище - ами не достига остро култ, интеграцията помежду трите страни на човешкия живот в този случай е въпиещо нужна.
Кое сме ние? Това, че намираме помежду си общ език.
Как из корен се избягва подобна нужда? Никак, т. е. с тарикатлък. Държавата като паричен колектор. Но трябва ли икономическият стремеж в едно общество да се състои в това щото как от по-близо или по-далеч да си облизваш пръста?
Норвегия е малка и кротка, уединена в своя експорт държава, чиито нефтени залежи, огромни, САЩ - о, чудо! - не експлоатират.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
