Ами "техният", на всичките "им" колосални, всичките "им" побългарени службички, пък и на целия "им" вносен или "български бизнес", "принцип" е "действа, който има зор": не си платил, изключват; платиш си... не включват; или просто следват индексацията плюс "договора", плюс "общите условия"... така е по "света". Кьорав карти не играе; а с "гледци, окати за светлика, о, на Твойта истина велика". Тоест клиентелата според "тях" не "им" е дори крепостна, не "им" пука за насрещната клиентела, а за "самите себе си" като клиентела. Не щат "твоите" сухи парички, грижа "ги" е най-вече за благото, което съвсем по работа "ги" облива като манна небесна. Капчица по капчица може да е, но човечецът си къта капчучето, местенцето, гадната службичка... "Ти" според "тях" не плащаш по същество услуга, нито стока - плащаш данък, и то, разбира се, не на "тях", а на... твой си проблем. Това е макроикономическата благословия. Благословия! "Как и аз принадлежа ней", пита се човек. Освен ако не е "големец" или баш тарикат.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
