Мисля вечер, като си постилам:
Да заспя и да забравя! -
Падне ми глава без сила,
във сълзи ще се удавя.
вслушвам се... далече се унасям...
Нежен славей в песни се забравя,
той на моя тъжен час приглася.
Светват пътищата пусти и големи...
Пак ги гледам с поглед тих, прощален.
Гроба ми се мярка... Върху му червени хризантеми...
Там - и кръстът ми запален!
Яна Язова, "Мъка от любов"
