Ами човек по своята наивност не носи обществена вина - носи лична. Никаква носи глупакът. Не трябва да бъда укоряван за стила си на живот, при положение че с този си стил не нося обществена вина: т. е. аз, що се отнася до мен и нас, не че играя хазарт, не че подхождам лекомислено, не че живея в разхищение и не че нямам доходи, бидейки мързелив или използвач. И нима личната вина, която нося, не е достатъчно нагнетена у мен, че точно ти да ме натискаш по мазола, търсейки да ме укоряваш? Нямало с мен спасение и т. н. Хващаш се за телефона. Кому да се обадя? Обадил съм се. Пък що се отнася до ползата от мен - развил съм в замяна философски подход и тъкмо той ме уверява, че не мога да заставя другите да имат от мен полза. Ще решат те. Аз се показвам. Оръжието, което ми предоставя философстването, ще използвам докрай. Подобни неща - smart-комбинативността и пр. - съвсем не умея и се нуждая за тях от помощ. Нямам вече идея дали ти би имал нужда да ти помагам за нещо аз. Но прецених да не те безпокоя - опитах се да се справя сам. Нека банката не ми върне блокираната в сметката сума и блокирания достъп - бях обречен в мига, когато бях измамен. И не ми пука за измамата, нито за служителките или прокуратурата и за някакво в последна сметка спасително към мен лидерство - а че не намирам около си общ език с хората... Банката трябва да ми реши проблема - не ти, не шефът на банката, не прокурорът, нито какъвто и да било лидер, човек, група хора, Господ, късмет, камо ли пък тарикатлък, находчивост, "връзки", приятелска или роднинска среда, каквато и да било инстинктивност, - а системата, предвид че намирам с хората общ език: но не намирам - та ето защо система отсъства. Системата трябва да отсъства, не трябва да пълни с прах очите. Не че предвид инстинктивността са свойствата - свойствата са самата инстинктивност. Другото, което се нарича "свойства", е илюзия, подплатена от инстинктивност. И ако за въпросните 590 лв банката не ми съдейства, то загубата ми не се състои в 590-те лв - нито печалбата ми се състои в обицата на ухото, - а в подкопаната ми основа за продоволствие. Държа си парите в банката, влоговете, за да разчитам на банката - и едва сетне за да се разплащам, и едва сетне за да инвестирам. Лихвите по влог са нула. Разните smart-mobile-хватки, "приложения", трябва да предпоставят, че с тях човек разчита на банката, не на себе си, човек не прилага себе си: на себе си човек трябва да разчита с другите около своята сфера на мобилност... И нали уж служителката на гишето била патка - патката май се оказвам лека-полека аз. "Мислила, мислила..." Ползвам трезор, а срещу ми казват: о, в 21-ви век човек трябва да бъде мобилен с парите! Ала въобще не разполагам сега с каквото и да било банкиране. Разполагам с електронна жалба, до чийто отговор ще си плащам на място сметките. Защо не закриват местата? То така и следва да бъде. Каква ми е работата. Безработен съм, джобовете ми преливат от хартиени бюлетини... Блокирана е сумата, понеже не е, казват, осчетоводена - и питам се: на чия страна ще се осчетоводи, кога ще се осчетоводи? Та с това най-вече се нуждая от помощ, не с телефона. Покривът ще се срути над главата ми и няма да зная какво да правя. Справка: Якоб Таубес, "Бележки към сюрреализма", пр. от немски Вл. Сабоурин (link). 15 май' 2023, Шумен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
