като правеше острите им адамови ябълки да подскачат нагоре и надолу.
От нейните забулени очи се процеждаше навън нещо като желание да пие от тия студени, живителни струи, но и учудване, че тия мъже тъй алчно задоволяваха своята жажда пред очите и."
Яна Язова, "Вода!... Вода!..."
