Какво току виж означава да се стъпи на множествеността? О, ами отнасяйки се всяко към себе си, отнасяте се и помежду си; а отнасяйки се помежду си, отнасяте се и към цялото си; пък отнасяйки се към цялото си, отнасяте се и всяко към себе си, както и то. Ами аз? Е, същото се преповтаря в трето лице. Но как се извежда първото лице? Лице в лице ли? Естетиката, че пространството е протяжност и че времето е промяна; тоест диалектиката, че пространството е времево и че времето е пространствено, та ето, моментът е историческа функция. Но лице в лице формалната логика и естетиката остават извън смисловия обхват, щото че отнасяйки се всяко към себе си... Добре де, иде диалектиката, че времето е опомняне, да, единството и борбата на противоположности, отрицанието на отрицанието и че преминава в качествено изменение количественото натрупване, и че пространството е безпаметност, бидейки тъждеството в непротиворечието на изключеното трето; сиреч идва естетиката, че времето е пространствено и че пространството е времево, та ето, моментът е вълнова функция.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
