Разговаря се за спомени - разговаря се, откакто сега се помня.
Пък личното пространство (аксиологията) е,
че иронията (естетика) и уважението (етика) се взаимоотнасят.
Аналоговата аксиология:
себеуважение и самоирония (пункт) -
разговаря се за спомени, но и че това е времето.
Та ето мълчанието: дух, ами душата ми е чието тяло е моето -
рефлексията е частно-интимната, автентично-природосъобразната.
Но какво е нашата, дигиталната аксиология?
себеирония и самоуважение (диджит) -
разговаря се, откакто сега се помня, но и че това е времето.
Та ето мълчанието: дух, ами тялото ми е чиято душа е моята -
рефлексията е времеубежището сред Призраците на Яна Язова.
Българският корен:
338 г. пр. Хр., разпада се Латинският съюз и се създава Коринтският.
А в романа си "Времеубежище" Георги Господинов се въздържа да щампова,
че ние, българите, никога не сме имали настоящ дом -
разговорът за спомени е разговор на бездомници, разговор в уют.
29 май' 2023, Шумен
Модернизмът проследява как уютният разговор, превръщайки се повече или по-малко съзнато в идеал, се разпада по битови беседи ("Гераците"). Та пост-модернизмът (Георги Господинов) вижда проблема в това как човек, изпадайки в неосъзнат идеал по уютния разговор, се дави в разнобоя на битовите беседи. Противоположна е посоката на сюр-реализма (Яна Язова) - човек вижда проблем как да се справи с уютния разговор като с измамна реалност, върхов израз на която се явява самият постмодернизъм... Американците Rosemary and Stephen Vincent Benét публикуват през 1933-та г. своето стихотворение "Clipper Ships and Captains", чиято първа строфа гласи: "There was a time before our time, it will not come again, when the best ships still were wooden ships, but the men were iron men." "Беше време преди нашто време, и няма да се върне: бяха корабите още дървени, а хората - железни." Мой превод. Модерността е круширал платноход; сюрреализмът е морето на крушение, сред което море постмодернизмът е островът, откъдето съгласно дървените глави "се" хвърлят спасителните пояси - вместо да бъдем риби във вода.
"Сбитата форма един вид е фразата, пък коментарът ми - парафразата. Защо те са взаимонеобходими в сглобка? Ами поместих на друга страница във връзка с политическа тема коментара и получих, разбира се, контракоментар 'каква след този текст е Вашата идея да се развие обществото ни?'. Тоест парафразата сама по себе си не е защитена против извеждане извън текст - и е необходима фразата тъкмо за да се остане в текст, да се затапи бутилката. Обаче фразата винаги е начело... Та изчаках тук да се посъберат реакции, за да не се окаже, че си пиша сам на себе си, да, че едва ли не като някакъв дух в бутилка."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
