(виж фрагмента ми "Далаверата": link)
"... то нас обръща и ние него обръщаме"
Левски
Левски
Входящата стойност минус изходящата (съобразно задание) стойност е складът*:
- Себестойностен (буфер). Логистиката е в авангард, разликата над номинална стойност е отпадък, дължи се на "самите давещи се", избива се от санкция върху производствените заплати, а разликата под номинална стойност - премия. Самата номинална стойност се императивно снижава, като в замяна се повишат производствените заплати. Сиреч производствените заплати влизат на входа**, но (за разлика от търговските) не излизат на изхода (излизат през носа), пък повишат ли се, трябва да се снижи номиналната разлика: ето ви "сплотяване".
- Характеристичен (трамплин). Логистиката е в ариергард, разликата над номинална стойност е застой, дължи се на недостатъчно добре организирана логистика, избива се от санкция върху търговските заплати, а разликата под номинална стойност - премия. Самата номинална стойност се императивно снижава, като в замяна се повишат търговските заплати. Сиреч търговските заплати влизат на входа**, но (за разлика от производствените) не излизат на изхода (излизат през носа), пък повишат ли се, трябва да се снижи номиналната разлика: ето ви "сплотяване".
Дали складът е себестойностен или характеристичен - това не зависи от командното отношение между производственото крило и търговското крило, а от съответно дали има или няма далавера (въпреки че за да няма далавера, бутиковият бизнес трябва да посочва): и ето че "камшикът" се размахва или от далаверата, или от контрадалаверата, ничий е. Само че "камшикът" върху "самите давещи се" е равносилен епохално с камшик, понеже местенцата, нежели заплатите, са мотивацията в търговското крило: та при заплаха от уволнение работникът се страхува за бъдещата си заплата, пък търговският служител - за бъдещото си място. Ала робското по препитанието Днес е тъкмо да се страхуваш за заплатата си. Мястото? Живеем (вече) в мобилен свят, нали? Знай: аналитикът функционално*** е търговският служител, чийто страх е работнически. Питайте Lzzy... Дий, директоре-търговец! Нито си съдия-изпълнител, нито съм Андрешко.
Това е което трябва и което може да се каже ясно: нали, Лудвиг? Разобличете Ницше от фигуративността му! Ще изясняваме тепърва. Бат' Бойко строеше магистрали, укрепваше се демагогията на свободата... 8 март' 2022, Шумен.
----------
* Складовото помещение не е хранилище (хранилището е за другата ни бира).
** И би могло да съставляват 1:1 номиналната стойност: 0 санкция и 0 премия; императивът се снема в изнудване.
*** Глася се да бъда. "Are you a freak like me?"
- Себестойностен (буфер). Логистиката е в авангард, разликата над номинална стойност е отпадък, дължи се на "самите давещи се", избива се от санкция върху производствените заплати, а разликата под номинална стойност - премия. Самата номинална стойност се императивно снижава, като в замяна се повишат производствените заплати. Сиреч производствените заплати влизат на входа**, но (за разлика от търговските) не излизат на изхода (излизат през носа), пък повишат ли се, трябва да се снижи номиналната разлика: ето ви "сплотяване".
- Характеристичен (трамплин). Логистиката е в ариергард, разликата над номинална стойност е застой, дължи се на недостатъчно добре организирана логистика, избива се от санкция върху търговските заплати, а разликата под номинална стойност - премия. Самата номинална стойност се императивно снижава, като в замяна се повишат търговските заплати. Сиреч търговските заплати влизат на входа**, но (за разлика от производствените) не излизат на изхода (излизат през носа), пък повишат ли се, трябва да се снижи номиналната разлика: ето ви "сплотяване".
Дали складът е себестойностен или характеристичен - това не зависи от командното отношение между производственото крило и търговското крило, а от съответно дали има или няма далавера (въпреки че за да няма далавера, бутиковият бизнес трябва да посочва): и ето че "камшикът" се размахва или от далаверата, или от контрадалаверата, ничий е. Само че "камшикът" върху "самите давещи се" е равносилен епохално с камшик, понеже местенцата, нежели заплатите, са мотивацията в търговското крило: та при заплаха от уволнение работникът се страхува за бъдещата си заплата, пък търговският служител - за бъдещото си място. Ала робското по препитанието Днес е тъкмо да се страхуваш за заплатата си. Мястото? Живеем (вече) в мобилен свят, нали? Знай: аналитикът функционално*** е търговският служител, чийто страх е работнически. Питайте Lzzy... Дий, директоре-търговец! Нито си съдия-изпълнител, нито съм Андрешко.
Това е което трябва и което може да се каже ясно: нали, Лудвиг? Разобличете Ницше от фигуративността му! Ще изясняваме тепърва. Бат' Бойко строеше магистрали, укрепваше се демагогията на свободата... 8 март' 2022, Шумен.
----------
* Складовото помещение не е хранилище (хранилището е за другата ни бира).
** И би могло да съставляват 1:1 номиналната стойност: 0 санкция и 0 премия; императивът се снема в изнудване.
*** Глася се да бъда. "Are you a freak like me?"
Lzzycentrism. Heavy Metal! "Denn ich will je nachdem ich bin: daher muß ich fehn je nachdem ich will" (Schopenhauer, "Ueber den Willen in der Natur"): че "за да бъда какъвто съм: ами трябва да 'искам' какъвто да бъда" (amor Lzzy: да бъдеш какъвто си е да си какъвто ще бъдеш).
Най-трудният начин просто да кажа, че се надявам нещата да се оправят.
Скъсвам си задника от мислене. Обучавам се да чета, уча се да пиша...
"К'во прайш?" - "Мисля." - "За какво мислиш?" - "За себе си."
"К'во прайш по принцип?" - "Ами гледам да се радвам на живота."
"Защо публикуваш?" - "Прави ми се изречение."
"К'во прайш по принцип?" - "Ами гледам да се радвам на живота."
"Защо публикуваш?" - "Прави ми се изречение."
Нима съм патка? Cherchez la femme, pardieu!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link