4) всяка друга точка се отмества хоризонтално по перпендикуляра. Че нека си представим разгъвката например от легнала симетрично повърхнина на прав кръгов конус: схващаме защо се получва ветрило нежели например триъгълник: та проекцията не е разгъвка! Разгъвката съхранява топографията. Топографията равнинно е а-фин-на. Афинното математическо пространство е математическото аналитично a posteriori пространство, ето я т. нар. Евклидова естетика (тя е a priori). Т. е. че а-перцепцията (трансцендентална аналитика), вкл. и трансценденталната (както и аперцептивният разговор), е афинитет. Сферичното например пространство, математическо, не позволява (без вграждане, т. е. смачкване, виж Джон Наш) аперцепция. Непозволяващото аперцепция математическо пространство е аналитичното a priori пространство, математическо; и не подлежи на разгъване, сиреч съдържа всмукана компонента, афинитетът тук (както и атрактивният размисъл) е а-трактно подчинен. It's my time... Самото по себе си нещо се преодолява все-таки от кантианската аперцепция. Очочорване. Ала разгъвката върху игла, макар балансирано, не стои теоретично - теоретично се разкапва (или, ах, теоретично се пронизва?): свиваш ходом пицата, за да не се преразгъне лесно... пицата. Но аз пици вече доста, доста години не ям - питайте за пиците Lzzy. "Ред в хаоса", пардон, "по-силни от хаоса", а?! "It's not a way out, it's a way through" (Lzzy Hale, 20 март' 2022, Twitter: link).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
