условието за възможността от a priori синтетични съждения,
ирационална функция от рационална аргументация,
"човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови",
"току се препитаваме всеки според културата си",
метафизическият континуум, мислещо себе си мислене, проговарям):
1) изменението е състояние (ето "диференциала");
2) състоянието е единичен сбор;
3) единичният сбор е единична разлика;
4) единичната разлика е неизменение.
II. Изменението положително като състоятелно (= политическо намерение,
условието на възможността за a priori аналитични съждения,
рационална функция от ирационална аргументация,
"човек се ражда в окови, но навсякъде е свободен",
"току се препитаваме всеки според природата си",
диалектическият континуум, говорещо себе си говорене, промислям):
1) изменението е изменение на състояние (ето строго "производната");
2) изменението на състояние е нулев сбор;
3) нулевият сбор не е нулева разлика;
2) изменението на състояние е нулев сбор;
3) нулевият сбор не е нулева разлика;
4) нулевата разлика е неизменение.
Методология:
1) екстериорна теза;
2) екстериорна антитеза;
3) антитеза от екстериорната антитеза;
4) синтеза.
Но що е смисъл? Идеята в намеренчески контекст.
III. Нулевият сбор не може да бъде устойчив иначе освен некооперативно (пример: Затворническата дилема, Равновесието на Наш). Ето защо Ницше казва: застъпвам се не за индивидуализма, ала за ранговата подредба ("па ако щат ме наредили да паса и патките").
Моят бивш свещеник е запален шахматист. Той, струва ми се, е наистина добър. Бях изразил пред него съображение, че не ми се удава да играя със себе си шах; и че следователно съм слаб шахматист: нека не ме смята за съперник по шах. Той се почуди; отвърна ми как шахматистите разигравали (разработвали) сами със себе си етюди, не че се опитват да играят със себе си шах... Шахматът собствено се оказа кооперативна игра, идеща да ти натрие носа, задето уж си радетел за нулевия сбор: че да ти докаже (спроти разядосването) как емоционалната интелигентност е да можеш да търпиш остатъци (нулираш единични сборове) ... Татко ме хвалел колко силен логик съм бил, пък - ето на - никакъв ме няма на шах! И къде другаде сега да денеш строгия си логизъм: ами в шаха! Що за ре-сантиментална и лепкава отмъстителност. Само Бог (застройвайки вкуса Си) бил положително непроменлив. Изпитах погнуса към този човек, свещеника... Дяволи ни взели! Нали, Lzzy? Не щял да разговаря той с мен по темата за дяволите. (Виж за демонстрация фрагмента ми "Черният капитан": link.)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
