6 март 2022 г.

Нагоре

Lzzy Hale, 6 март' 2022, Twitter

"I figure, if the 90s are back, as a child of the nineties who lived through it the first time, I'm gonna take advantage of it!" (link)

"Beware of vices around this time, and don't soothe anything; be creative in something, even if it's just tackling organizing your closet" (link)

"This tour is hard work: we are performing for almost three hours on top of travel, interviews, and photo shoots" (link)

"I've stretched my range in both directions, and both sides of my spectrum" (link)

"I'm trying to show you all the vocal dynamics I used on this song in a small snippet" (link)

И ето въпросната, обхваната в емоционална градация, песен, последната от предстоящия (Halestorm, "Back from the Dead", Гергьовден' 2022) албум: Lzzy Hale, 
5 март' 2022, Белфаст, минута и нещо с пиано и "Raise Your Horns"; пеене, недостижимо днес от никого другиго в рока... видео (нагласил съм показалеца):

LINK

"Burn* every fear, every doubt like a funeral fire;
Scream** every anthem, and follow*** your reckless desires (контракладата - б. м.);
Take back the crown that hangs at the gate...
Ready your march, steady your aim (конкретно - б. м.):   
For the heart is a soldier that never loses its way!

Идеята е, че се тръгва от мъртвите - б. м.

(Sing every verse, every sermon, for the dead are unheard;
Shout from the rooftops while you**** still live every word;
'Cause the pendulum swings for those who dare wait
Through flesh and through bone to where nothing**** escapes,
So follow true North on the road that will lead you away!)"

----------
* Просияй. ** Изпищи. *** Последвай.
**** "you" (силно) и "nothing" (по-слабо) са акцентирани и реторически!

Една пламтящо-скрежна визионерия (първата строфа срещу втората строфа).

    - I see shapes of Men and of horses, and pale banners like shreds of cloud, and spears like winter-thickets on a misty night. The Dead are following.
    - Yes, the Dead ride behind. They have been summoned. 

    Tolkien, "The Lord of the Rings"

Постигнала е тя в песента призрачност, чиято - в отлика спрямо при Толкин - тържественост, царственост възприсъства и то историографски (та виж първата част на втората строфа). Сиреч Лизи се доближава до Юго. А каскадата в края от трите, потвърждаващи се един върху друг, парадокса на в нова форма въплъщение към вдъхновение е слисваща. Нямам думи... Кънтри-нотката, приемствеността, традицията. Проследява се с първите четири стиха вход къмто топография. 

Лизи в минута и нещо казва повече, отколкото аз в целия си живот (втората строфа се предполага от първата).

Остава ми въпросът с препитанието: щях ли да имам Лизи, ако препитанието беше първият ми въпрос!

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link