Изконният урок по физика

С какво ли бих започнал да преподавам на философи курс по физика? Колкото по-масивна е на мястото си една точка, толкова по-тежка самата точка може да бъде. Та по принцип физичните точки падат. И ето че точки (вместо една връз друга) току падат помежду си. Емпириокритичната дедукция къмто що е силата на чисто преместване на точка. Ами емпириоеманципативната индукция? Пък: V(i) = V(i-1) + P/m; i = 1, 2... ; V(0) = 0; m, масата на точка на чисто преместване; P, импулсът; 
V, скоростта. V(i) = i(P/m) -> P = mV(i)/i = F, силата на чисто преместване на (заредена) точка. Пътеводител ли е свободата или походен (запален посред бял ден) фенер, се запитваме... един други: честност ли търсим или направо Бога? Фюзис ли е физиката? Нали? Че уточниш ли мястото си, току губиш импулса си и пак; ала току губиш мястото си, уточниш ли импулса си - и пак... Но вижте, недостатъкът в Общата теория на относителността е, че към емпириокритическа установка се там подхожда емпириоеманципативно, сиреч откъм Специалната теория на относителността. И нима е уместно да се подбужда към импулсивност, когато... когато - нежели
обратното - поместното е тъкмо границата на импулсивност! И мигар Общата теория може да бъде разширение! Специалната се оказва сводка. Това Дирак показа. Въдворението преди всичко.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link