Та наркотикът, мисля, създава в тялото настроение, алкохолът разполага тялото към настроение. И ето защо Lzzy* употребява по време на турне, макар малки количества след концерт, халюциногенни гъби - тялото е изявено, - а в края на турнето - алкохол: тялото е уморено, преживяванията - обогатени. На мен обаче биха ми били противопоказни по настроение както наркотиците, тъй и алкохолът - аз, откакто се помня, живея със свито сърце. А мисълта за наркотици, алкохол, кафе, цигари и т. н. ме допълнително плаши. Отразява ми се благотворно състоянието на истерия и най-вече - самосъжалението после. Ала ефектът - както с наркотика или алкохола - е подвеждащ. Разликата е, че тук махмурлукът е целта; и е имитацията, че нещо си се потрудил... Обичайната истерия изпуска парата, пък моята - парата. Свитото сърце не е женска работа. Но трябва ли всички сърца да са еднакви? Нима се изчерпвам с остроумието си!
----------* "Heart of Novocaine", овладяната стихия на емоционалната градация: "thank you for the way that you left me scar(r)ed" (сърцето като спазъм).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
