9 март' 2022. Рок-фестивалът "Louder than Life", 22-25 септ.' 2022, Луисвил, Кентъки. Тя, разбира се, е първа пушка, вижте я горе-ляво: Halestorm... Думата ми е "очният преглед": кой има право на логото си, или дори на център и размер за логото си, кой - на по-голям или по-малък шрифт, както и "рафт", "клетка", сцена, ден, час, интервал и даже мощност... Ето ви един характеристичен склад, един трамплин. Никаква проформа, никакъв буфер, никаква далавера, логистиката е в ариергард. Някой продуцира, някой търгува; търговецът праща към продуцента аналитичната информация, нежели обратно (бизнесът е бутиков) ... Лизи просто е възкликнала (в Twitter) "yessssssss!", да с 8 "s"-а. Сиреч: кой има право въобще на участие (някой от дребния шрифт може и да си е платил). Истинският хонорар, и за стари, и за млади, е събитието: да, изявата, публиката, медиите, контактите, сверяването, честта, опитът, задругата... изживяването (та кой изживява повече: зрителят или изпълнителят). Не че у нас рок-фестивалните афиши не изглеждат по същия начин - ала се основават просто на покани (било и по заявка), както и просто на претенциите на поканените. Пък сетне: пито - платено и просто "който откъдето е". Вечна дружба.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
