(виж фрагмента ми "Функционалното ценообразуване": link)
Рентабилността на сделка е f(n) = (n + a)/n;
a > 0, заложената печалба; n = 1, 2... , количеството стока (разходът).
Характеристичната рентабилност за сделка е:
F(c) = (c + a - a/c*)/c = 1 + a(c - 1)/c² = 1 + a/c - a/c² = 1 + ac-1 - ac-2;
a > 0, заложената печалба; n = c = 1, 2... , характеристичността на стоката.
F(1) = 1, себестойност; limF(c)c→∞ = 1, характеристичност {lim[c∞]a→amax = nmax}.
dF(c)/dc = - ac-2 + 2ac-3 = 0 -> c = 2 > 0 -> F(c) = max = 1 + a/4,
максималната податливост на влияние от фактори: n = 2,
преломът къмто характеристичност (да заявиш две с 1/2 от печалбата на зверска
цена, отколкото за проба едно по себестойност). Heavy Metal!
F(c) е реципрочна на f(n).
Боже, как да се изкопча от тази родова стагнация!... Колкото хаосът в бутиковата ниша е по-силен, толкова бутикът по се изостря. Номерът е да се все-таки изпързаляш към характеристичност (че струваш нещо и пр.), вместо да се пребиеш върху себестойност.
* Отстъпва се дял от печалбата. Колкото по-характеристична е стоката, толкова по-голямо е количеството на сделката (към максимален капацитет) и толкова по-малък дял от печалбата се отстъпва. Блъфове са немислими, понеже аргументацията тук е ирационална... Сиреч отклонението от (под) заложената печалба е мерило за стоковата (не-) характеристичност при сделката (стига чрез жажда за franchise да е вече постигнат максимумът борсов хаос, характеристична рентабилност: бутикова ниша, предлагането да зависи от търсенето, вместо иначе). Та иде реч за fan-base и едно перманентно състояние в маниащина. И най-лесната работа е да продаваш наркотици и сектантски ритуали (малко по-трудна).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Графиката F(c):
