1. Основополагащата рок-песен е "Stormbringer" на Deep Purple! Изпълнението в Хамбург' 1975; нека чуем и видим; не е хванат краят, но е обхваната достатъчно, приключва с Баховата тема...
Метрична, т. е. "цъкаща", ритмика по 16-тини, високото "ми" (минор), тониката; и фундаментална, да, по същите 16-тини, ала в рифов отстъп. И въобще, всичко тук е отстъп: off-beat-барабанене, "off-хармония", "отрицателни" линии на клавира. Положеното са вокалният "настъп" и китарният приплам; та тъкмо с него, обгарящ, хармонизиращ вокала, се завихря, обостря и утвърждава в солирането емоционална градация, полет. Птицата Феникс се е втурнала през вакуума на бурята. Невероятна песен с онуй, което не е песен!... Пърпъл сякаш нямат тела, бидейки, значи, манекени под дрехите си; нито усмивки. Петимни са в неопровержение.
2. "Инверсията" ("On") е "Apocalyptic" на Lzzy Hale, изпълнението в Бостън' 2015 (камерно, април, акустично). Същата по идея пулсация на рифа (но във фа-диез минор), само че... рифът и всичко останало отсъстват, "пулсарът" възприсъства насъщно нежели в "звуковия наглед". Инструменталът, макар раздвижен и никак не прост, е акомпанимент. Вокалът, при това отявлено, носи цялата градация и настъпва право към нас; а китарното соло лирично зачезва в обратна посока. Нека чувем и видим, рокът тук не иззема космоса, а душата, т. е. дома; темпото значително е забавено, "загладено" е като прегръдка и речеви жест... като тяло. Тя се усмихва като че се разбужда. Да, тук е топло, притеглящо.
