(родообщинната оправност)
и завършва при българския тип майка
1. Убеждението със собствена реторика - това е художествената литература. Реториката със собствено намерение - това е музиката. И Хайдн, и Вагнер музицират на класически език. И Достоевски, и Кафка идеологизират аномията. Традицията е историческо намерение, хуманизмът - политическо убеждение. Ето идеала (по пътя на либерал-консервативния глобализъм).
2. Намерението със собствена реторика - това е музиката. Реториката със собствено убеждение - това е художествената литература. Хуманизмът на Лист, традиционализмът на Сартр: традицията е историческо убеждение, хуманизмът - политическо намерение. Ето Lzzy (по пътя на тоталната глобализация).
3. Шуробаджанащината (непотизъм, симония) - тя у нас, след падналата Берлинска стена, е обществен проблем не с "шуреите и баджанаците" (отвеждане при т. 1), а че "директорското тяло" на "фирмата", търсейки (с пълно право) многофункционален служител, няма предвид (както би следвало) дялан камък, който да заеме празнината (координатор), а хоросан, дето да запълва фугите (буфер). Иде реч за общностна недостатъчност, родообщинна оправност с екзистенциални последствия към лошо: че на спойващата десница, колкото и да е силна, не и позволяват да се свие в юмрук (отвеждане при т. 2).
4. Борджиите бяха "шуробаджанаци", но и администратори: общественият проблем, да, с жестокостите и тиранията, не беше нито с "шуреите и баджанаците", нито общностен. Макиавели се надяваше на политически израз за общността, сиреч единна Италия, национализъм. Тоталитаризмът е пределът: жестокостите и тиранията се маргинализират концлагерно, кодифицирайки се в правило.
5. Тоталитаризмът не е съществената характеристика нито относно Борджиевата Италия, нито относно Тошовата България. Алфата и Омегата. О, та оттук връзката ми към Lzzy е топла.
6. "Бил си 15 г. аналитик в Енергото, защо след толкова време си напуснал, ах, чудна длъжност?" "Размиване на отговорностите", отговарям. А съм поканен на събеседване тъкмо защото уж виждат в мое лице подходящ, върху когото да размиват отговорностите си. Възможно ли е такъв човек да си върши "работата"? Загнездили са се в местенцата си. Пък аз просто искам да поема своята отговорност, каквато и да е тя. Родообщинната оправност, както и тоталитаризмът, е препитаване без да се поемат публични отговорности частно.
7. Мож' ли пое отговорност да се препитаваш! Желание по сработване. "Интересувам се от целия процес и структура, въвличам се, преценявам, избирам, слушам и ме слушат, съгласувам се, никому не се опитвам да вменявам с оглед резултата що точно и как точно да върши, не че връз мен не се опитват, знаят, че не би могъл да им мине на 100% номерът, зависят от мен", споделя Lzzy Hale (обобщавам). Конкурентна среда по сдружаване, вместо безпрекословно да си пазиш - т. е. с протърпяване, увъртане, наглост, приказки "зад гърба" и "наш човек" - "канала" (байганювщина). Лизи нарича своите хора (ведно с родителите си) "allys", пък в общ план - "freak family". Тактът, лицемерието и хитростта (дипломация) биха били достатъчни: щото ами да омекотяват.
8. Ясно е: корупция и (организирана) престъпност, било анти-легално, било въобще анти-легитимно, виреят навсякъде и всякога; като отделно имат нравите специфика. Байганювщината не би могла сама по себе си да бъде престъпна, нито нравова - тя е... самата матер е и е, да, самата нелоялност. Алеко не че я локализира - предрече я съобразно видимото (ставащото).
4 февр.' 2021, Шумен
