Кант. Чертицата е определяща: раз-съдъкът съ-знава об-ект-ивно, а раз-умът - суб-ект-ивно, сиреч по същество; та раз-умът житейски, практически е по същество, чието съ-знание се изразява във възможността от раз-умяващи същества, о-раз-съдими са не иначе освен в от-съждане. Принципът, че върховенството на практическия над чистия разум довежда наглед в условие за възможност от съдене: "сработвам". Това съм аз. Толерантност: практическият разум е съ-вестяващ, когато чистият разум е "здрав", у-словен. Диалогичност.
1) Въпрос на съвестта: как, ето, бидейки толерантен, да действам от здрав разум?
2) Въпрос на здравия разум: как, ето, бидейки толерантен, да действам по съвест?
Търси се антропологически в първия случай едно, според идеала, трансцендентално решение, а във втория, съобразно харизмата, се търси свръхчовешко. И все от прагматично гледище. Т. е. става въпрос или за универсален идеал, или, съответно, за общностна харизма.
1) Автентично е да съм лоялен към себе си, пък природосъобразно би било да бъда нелоялен към мене си.
2) Автентично е да съм лоялен към мене си, пък природосъобразно би било да бъда нелоялен към себе си.
"2" вижда "1" ("мене си" <-> "себе си"), ала "1" не вижда "2" ("себе си" ? "мене си"). Интуицията е за живец нежели за "матер". Аз, ето, съм "2". Непосредственото предизвикателство пред мене си е чесането, ще рече да усвоявам нелоялните към мен предложения. Бих бил същински звяр, ако не можех да посоча чия понастоящем е общностната харизма, кой е човекът, истинският дзвер: Lzzy Hale, свободата къмто любовта. Но моята фундаментална борба е да субординирам в текст което, предвид интелигентския сърбеж, "ми" е необходимо до Среден пръст (да не може да ми се прави изречение).
8 февруари 2021 г.
0 толеранс
