Квантовата механика

(инертност и тежест)

Периодът 1925-та, 6-та, 7-ма и 8-ма - 4-те години, в които собствено разсъдъчно се обособява Квантовата механика... Е, какво е квантова механика?  

"Движението не е по инерция" - това изказване, разбира се, е непълно. "Движението е по инерция" - това изказване, доколкото предизвиква съпротива, е пълно, и заключава метафизическа рефлексия от диалектическа (-чна) позиция, нежели от 
"метафизична" да се отключва диалектическа. Ще покажа как.

1. Увод: тежестта, фр. "Гравитация на тъмно" (link): тежестта определя там движението. 

2. Енергийно дискрецията на вълна се нарича маса, континуумът на вълна - интензитет, пък разликата им - инертност, която в такъв случай бива или положителна, или отрицателна; т. е. интензитетът се отъждествява с вълната предвид "материя", отъждестви ли се с инертността масата: че да може да се описва "материя"; откъдето пък описанието бива или вълново, или корпускулярно. Сиреч материализмът, предвид нуждата да се обясни взаимодействието, възниква идеологично. И ето: отрицателните инертности интерферират, положителните се взаимоупокояват спрямо виртуална отрицателност; но как контактуват положителна и отрицателна? Т. нар. фото-електронна емисия, заради формулировката (1905) на която Айнщайн получава Нобеловата си награда (1921). Материя се описва, за да се избегне срещата с езика. Настоява се, че в последна сметка движението не е по инерция, удържа се диалектическа рефлексия от метафизическа позиция. Нека проследим последствията. Основанието е Айнщайн, еманацията е Дирак (1928).

3. Инертност: вълновата функция от (x) пространство-времето (t):  
ψ(x, t) = e^{jω(x/c - t)}, въртящ се (стрелково) вектор; ω, ъгловата скорост на въртене, колебателността; c, скоростта на разпространение; x/c - t, полето, разпространявайки се (x/c), трае (t); j² = - 1, имагинерната единица, връзката на потенциране.

4. Вълновият потенциал на (x) пространство-времето (t): V(x, t) = (1/2)ћω; 
ћ, квантовата пропорция (Константата на Дирак); ћω, трептене, квантов интензитет. (2πћ = h, Константата на Планк, 1900, Нобелова награда' 1918.)

5. Ирационална дискреция: ψ(x, t) е дискретна в пространството, бидейки диференциална в пространство-времето ("фермент"):
    (а) dψ(x, t)/dx = j(ω/c)ψ(x, t) (d/dx, _x ћ²) → (ћω/c)²ψ(x, t) = - ћ²d²ψ(x, t)/dx² (_x 1/2) → (1/2)ћωψ(x, t) = - (1/2)(ћ/ω)c²d²ψ(x, t)/dx² = - [ћ²/(2m)]d²ψ(x, t)/dx²; m, квантова маса [квантов импулс: p(x) = ћω/c = mc = p(t); mω = ћ];
    (б) dψ(x, t)/dt = - jωψ(x, t) (_x jћ) → ћωψ(x, t) = jћdψ(x, t)/dt;
    (а) - (б): - [ћ²/(2m)]d²ψ(x, t)/dx² + V(x, t)ψ(x, t) = jћdψ(x, t)/dt, Уравнението на Шрьодингер (връзката на т. 3 с т. 4, вълновата функция се затваря, 1925).
Забележка: диференцията е бързината на изменение (d/d), а дискрецията - бързината на бързината на изменение (d²/d²).      

6. Рационална дискреция, която се размества: ψ(x, t) е диференциална къмто пространство-времето ("цъфтеж"): V(x, t) = 0 → 
- [ћ²/(2m)]d²ψ(x, t)/dx² = jћdψ(x, t)/dt = ћωψ(x, t) = 2V(x, t)ψ(x, t) = 0 →  
d²ψ(x, t)/dx² = 0, вълново разпределение по маса → mψ(x, t) = - p(x)p(t) = - ћ²:
    (а) d²ψ(x, t)/dx² = - (ω/c)²ψ(x, t) = - p²(x)[ψ(x, t)/ћ²] = p²(x)/m;
    (б) d²ψ(x, t)/dt² = - ω²ψ(x, t) = - [cp(t)]²[ψ(x, t)/ћ²] = [cp(t)]²/m;
    (а) & (б): p(1)^→ = p(t)^→ - p(x)^→ [всепосочен вектор p(t)^→, 1 _┴ x, _x c²] → c²p²(1) = c²p²(t) - c²p²(x) → (mc²)² = [cp(t)]² - c²p²(x) → (mc²)²(- m/ћ²)ψ(x, t) = md²ψ(x, t)/dt² - mc²d²ψ(x, t)/dx² → d²ψ(x, t)/dx² - (1/c²)d²ψ(x, t)/dt² = (mc/ћ)²ψ(x, t), Уравнението на Клайн-Гордън (1926 + Съотношението на неопределеност, Хайзенберг, 1927).

7. Рационална дискреция, която пулсира ("нерв"):
ψ(x, t) = (c²/ω²)d²ψ(x, t)/dx² + (j²/ω²)d²ψ(x, t)/dt² (от Клайн-Гордън) →
c²d²ψ(x, t)/dx² - d²ψ(x, t)/dt² = ω²ψ(x, t) = - d²ψ(x, t)/dt².
Аналогия: F² = A² + B² = (αA + βB)² = α²A² + β²B² + AB(αβ + βα) → α² = β² = 1 
& αβ = - βα → (Fe^jφ, Fe^-jφ) = [α](A, jB) + [β](A, jB); [α]    [β] → Fe^±jφ = A ± jB ↔ 
       Fe^jφ = A + jB                                                           0  1  1  0
Fe^j(π/2-φ) = B + jA.                                                          1  0  0 -1     

Еквивалентност (φ = 0; π/2 → π): dⁿ/dyⁿ e^ky = kⁿ e^ky → с-ма у-ния на Дирак:

cdψ₂(x, t)/dx - dψ₁(x, t)/dt = - jωψ₁(x, t) = - dψ(x, t)/dt;
cdψ₁(x, t)/dx - dψ₂(x, t)/dt = jωψ₂(x, t) = dψ(x, t)/dt.

Диференция в пространството и диференция във времето, както и обратно, плюс пространство-времева диференция - и ето че съвкупният резултат е въведената в траене вълнова функция ("нагледът").   

Решението: ψ_{1, 2}(x, t) = e^{±j(ω/2)(t - x/c)}, вълновата функция е с отправност (инертността определя тук движението, среща с езика). Движението в последна сметка, сиреч освен културно, е по инерция. Останалото е интуиция. Живецът. Нобелова награда' Хайзенберг (1932) + Шрьодингер-Дирак (1933).

Квантовата механика: e^{jω(x/c - t)} → e^{±j(ω/2)(t - x/c)}.