На приказки не се живей;
но как?
но как?
Плътското начало: езикът (Кант) е условието на възможността за или (Хегел) даже за възможността от обезплътяване. И тъкмо тая тиранична "за-от"-независимост е Хегеловата вис, диалектичната изолираност, езиковата собственост. Бедна картинка на (безформена логично и безсъдържателна исторично) общност в прав (логично) и обратен (исторично) ход е
Хегеловото (както и обърнатото, Марксовото), че "който" е в отношение
помежду си (всеки с всекиго в "койтицата"), т. е. в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то (пролиферация).
Езикът, представата. Кант в случая е преход. Шопенхауер "слиза" от Кант, виж фр. "Език в кавички" (link):
1) езиковото поле се състои в това, че езиковото разстоянпе е неврологично нежели психологично, т. е. езиковото приближение или отдалечение прибавя психология;
2) нечията психология се измерва с отрицателната разлика на номиналните езикови разстояния;
3) езиковото поле определя невро-психологичния ("потенциал-градиентния") ми социум, както и вашия.
Намира се основа за живот.
