19 февруари 2021 г.

Предопределение по (прилив на) живец*

(по John Nash, 1928 - 2015, "Non-Cooperative Games",  
Annals of Mathematics, vol. 54, no. 2, Sept.' 1951, link;  
10 странички публикация за свободен достъп; 
най-удивителното нещо, което съм чел, бил е само на 23 г...
Нобелова награда за икономика' 1994;
щастлив съм, че разбирам текста)

I. Съществуването (харесвайки аз на заден план в диалектична рефл. Lzzy**, е): 
    1) гранично, теза, сиреч средоточено, т. е. изоттам - изоттук, "другадето", иманенция, време;
    2) модално, антитеза, сиреч разсеяно, т. е. изоттатък - изотсам, "другоячето", трансценденция, пространство;
    3) систематично, синтеза, сиреч съ-средоточено, т. е. как ли съществува система? екзистенция, протичане (гъстотата обективно), отваря се през възможност необходимост. Трите стадия по Киркегор.
 
II. Система съществува "или така, или така, или така...", нас, дейните, т. е. ето чистите понятия: 
    1) констелацията, тя е симплексът (трансценденталия, еластиката субективно) от "така или така или така..." уж избистрилите се, ако бяха да се знаят, взаимовъзможни решения за система;
    2) разплащателната функция, детерминира се разплащателен разпис във възможните разрешителни ситуации, въдворяване по констелацията;
    3) отправно положение, случ-айно озоваване еластично в констелацията, задавайки вътре по този начин пространство;
    4) отправните множества, пространствата поради отправни положения;
    5) релативизираната разплащателна функция, наболялото по отправните множества едничко отправно положение;
    6) съравновесието, че отправно множество е равновесно тогава и само тогава, когато релативизираната разплащателна функция е максимална, безостатъчна, ето оптимума, безразличителнa решимост;
    7) отправната обител, че множеството от отправни множества е еластическо (еластиката се затваря, уклонът тук към пак и пак съравновесие е "политичен" нежели "историчен").
    Идея: децентритетите на симплексните ръбове да рефлектират в радиалните вектори на констелацията (метафизическа рефлексия, условието в екзистенцията за диалектична). 
    До-казателство (как):
    А. Нека (x - Δx), (y - Δy) и (z - Δz) са страните (стените) на равностранен триъгълник (двуизмерен симплекс) и се "разглобят" радиaлно във вид на отправени по направленческа симетрия вектори
    Δx(x) + Δy(y) + Δz(z) =
- ΔR = - ∑Ri  
(векторната сума от радиусите на разностранен триъгълник) → 
    (Δx + Δy + Δz) + ∑Ri = 0 = ∑R'i 
(векторната сума от радиусите на равностранен триъгълник)
    R'i = Ri - ΔR' → ΔR' = - (1/3)(Δx + Δy + Δz).
    Б. Нека страните (на изначалния триъгълник) се децентрират
    (x - Δx + Δx) + (y - Δy + Δy) + (z - Δz + Δz) = x + y + z = 0,  
заради макроизометрия на направленията, понеже дължините не се променят:
    ΔR'(|Δx|, |Δy|, |Δz|) = (1/3)[(x - Δx) + (y - Δy) + (z - Δz)] =
(1/3)[(x - Δx) + (y - Δy) + (z - Δz)]. 
    (Несъстоятелност, ако Δx = Δy = Δz, т. е. свежда се до преориентация.)
    В. Обобщава се за произволно по-висока измерност на симплекса.

III. Елементарнa сводка. Вероятност (p), двойка "играчи" (I, II) и двукомпонентен, т. е. "отстъп" (a) - "настъп" (b), симплекс (= тетраедър), коефициентите (x, y, u, v) задават разписа на разплащане, лявата половина е за I:         

x aa x
y ab u
u ba y
v bb v

            [a(I) ↔ p(I)] → [b(I) ↔ 1 - p(I)] | [a(II) ↔ p(II)] → [b(II) ↔ 1 - p(II)]
Очакване за a(I): x(I)p(II) + y(I)[1 - p(II)] | Очакв. за b(I): u(I)p(II) + v(I)[1 - p(II)]
Равнов. очакване за I: x(I)p(II) + y(I)[1 - p(II)] = u(I)p(II) + v(I)[1 - p(II)]
            p(II) = [v(I) - y(I)]/[x(I) - y(I) - u(I) + v(I)]               
Очакване за a(II): x(II)p(I) + y(II)[1 - p(I)] | Очакв. за b(II): u(II)p(I) + v(II)[1 - p(I)]
Равнов. очакване за II: x(II)p(I) + y(II)[1 - p(I)] = u(II)p(I) + v(II)[1 - p(I)]
            p(I) = [v(II) - y(II)]/[x(II) - y(II) - u(II) + v(II)]

Съравновесие (I): p(I)a(I) + [1 - p(I)]b(I) ↔
            Изглед за разпл. (I): x(I)p(II) + y(I)[1 - p(II)] = u(I)p(II) + v(I)[1 - p(II)],
            разпл. не зависи от решението
Съравновесие (II): p(II)a(II) + [1 - p(II)]b(II) ↔
            Изглед за разпл. (II): x(II)p(I) + y(II)[1 - p(I)] = u(II)p(I) + v(II)[1 - p(I)],
            разпл. не зависи от решението

Ето в съответствие по реда си шестте разяснителни (последните пет са "крайни"***) задания, които в цитираната публикация Джон Наш привежда:

             1) обща постановка

             5 aa  -3   Съравн.: (9/16)a(I) + (7/16)b(I) | (7/17)a(II) + (10/17)b(II)
            -4 ab  4    Разпл. (I): - 5/17 | Разпл. (II): 1/2    
            -5 ba  5    [Т. е. че от съравн., "чистата" поз. разпл. изглеждат такива,
             3 bb -4    каквито и да бъдат решенията]  

----------

            2) силова постановка 

            (т. нар. Затворническа дилема,  
            най-красноречивият и популярен пример 
            за Нашово равновесие)

               1 aa     1   b(I), b(II)
            -10 ab  10   [p(I) = 9/0 = 1 (max) | p(II) = 9/0 = 1 (max)
             10 ba -10   Съравн.: 1a(I) + 0b(I) | 1a(II) + 0b(II), пада се в "aa" → "bb"
              -1 bb  -1   Безразл. решимост в тази постановка е безапелационна]

----------

            3) отчуждителна постановка 

            (т. нар. Буриданово магаре, разпада се)

               1 aa     1   a(I), a(II) | b(I), b(II) &
            -10 ab -10   (1/2)a(I) + (1/2)b(I), (1/2)a(II) + (1/2)b(II), ступор
            -10 ba -10   [Съравн.: запазва се централна позиция]
               1 bb    1

----------

            4) равновесна постановка  

            (безразличителна е)

            1 aa 1   [Неопределеност: p(I) = 0/0 | p(II) = 0/0]
            0 ab 1 
            1 ba 0
            0 bb 0

----------

             5) предпочитателна постановка 

             (разпада се)

             1 aa   2   a(I), a(II) | b(I), b(II) &
            -1 ab -4   (1/4)a(I) + (3/4)b(I) | (3/8)a(II) + (5/8)b(II)           
            -4 ba -1   [Съравн.: "кеф ти тука, кеф ти там"]
             2 bb  1    

----------
       
            6) инертна постановка 

            (несъстоятелна е)

            1 aa 1   a(I), a(II) | [b(I), b(II), нестабилност]
            0 ab 0   [Съравн.: 0a(I) + 1b(I) | 0a(II) + 1b(II), пада се в "bb" ↔ "aa"
            0 ba 0   Безразл. решимост в тази постановка е безизборна]
            0 bb 0

----------
 
* Приливът на "матер", вместо отлив на живец, се нуждае от будеща ми ресантиман "публичност" на "абсолютното съпружество", изисквайки, значи, актуалност в замяна на погнусата ми (и ето несиметрията, средния пръст, емоцията, в която се давя).

** "By explicitly linking 'consciousness' to reflection or re-representation, Schopenhauer leaves the possibility open that the Will - as the name suggests - is experiential or phenomenal in nature", Bernardo Kastrup, ст. "Vindicating Schopenhauer...", публ. 12 март' 2020, American Philosophical Association (link). "Хаосът в душата".

*** Полага се с тях съдба.