Икономията в психологиката на Lzzy Hale

1. Една ирония:

- Демократическата партия (на САЩ) е на Войната за независимост, да, либерална партия, лява* партия; тя вести икономическа свобода в трудовото начинание, кътайки възгледа да се пороби капиталът, т. е. по слугинското, робското начало в труда (вътрешен и външен колониализъм, вкл. корупция);

- Републиканската партия е на Гражданската война, да, консервативна партия, дясна* партия; тя вести икономическа свобода в капиталистичното начинание, кътайки възгледа да се пороби трудът, т. е. по слугинското, робското начало в капитала (външен и вътрешен изолационизъм, вкл. протекционизъм). 

Комунистическите и фашистките партии нито са леви, нито десни, камо ли центристки - тоталитарни са, не поставят под въпрос Системата. 

2. Демократическата (след спечелената Гражданска война, слава Богу, но и няма как) битка. Мнозина около "теб" произвеждат, независими са икономически от "теб", но "ти" си на ключовата политическа позиция. Ще фалираш (с "криза"**), мислиш си че, производствата, ще начислиш пари, ще "изкупиш" средствата за производство, ще произведеш минимално блага, ще "продадеш" обратно благата, ще "изгориш" парите и всички, щат - не щат, вече ще работят пряко за "теб". Та Демократическата партия олицетворява политическата (в капитализма на САЩ) класа, надстроечната, пък Републиканската - икономическата, базовата. Иронията се заключава в това, че у Демократите, с все икономистите (в повишаване на търсенето), липсва икономическо управление, пък у Републиканците, с все политиците (в повишаване на
предлагането), - водене на политика.

3. Ламя. Lzzy Hale***, еманация на нацията, принадлежи на свободата в трудовото начинание, прегръщайки мисия да изобличава поробения капитал. Това е същността на Rock-and-Roll-а, както междупрочем на журналистиката: борба в борбата.

----------

* Виж Учредителното Национално събрание на Франция. Разликата е, дето в САЩ двете партии се припознават всяка с времето си (хронос) нежели едновременно, топос (въпреки че Републиканците идеологически се водят от Федерализма на Хамилтън). Ала питам: акривия ли е преди всичко демокрацията или май икономия?

** Консумативистката (виж 2008 г.) криза възниква като последствие, че се предлага срещу средствата за производство живот на вересия (разпашой); анти-консумативистката (виж COVID-19) криза възниква в предпоставка да се придобият средствата за производство. И ни най-малко не оспорвам действителността на кризите, ала и при двете горивото са начислените пари, а бенефициентът - Демократите. Сиреч иде ми, ето, една функционално монетаристична аналитика, дискредитираща икономическите (изискват акривическа грижа) устои на държавната регулация и на човешката мотивация. Понеже икономическата, строго, роля на държавната администрация в капитализма следва да бъде по борсово администриране, а на частната пропаганда - рекламата; вместо (както, да, неустойчиво, у нас) обратно. И е повече от странно как радетелите за класичното отхвърлят (в полза на кейнсианството) тъкмо класичната икономическа мисъл: "икономиката не може да бъде класична", казват те. Сякаш класичното се подвизава и винаги се е подвизавало между кориците на класичните книги - спасявало се е да не се въвлече в икономиката.

*** Нейна противоположност би бил капиталист, що е петимен да изобличава протекционизма. И двамата режат клона, на който седят... Та оттук произхожда "вечният" в модерността на САЩ сблъсък: Rock-and-Roll-ът против "корпорациите". Че анти-протекционисткият патос бива уличаван относно корупционно въжделение, пък, в отговор, анти-корупционният - относно протекционистично. Спорът за "системата": как Лизи иска система с човешко лице, а Корпоратът - с огледално на човешкото. Важно е - па дори и да отсъства, - важно е, щото Системата, вместо нейно (-то) отсъствие, да застава на дневен ред; другото е "как". И ето го прословутия американски позитивизъм. Защо в него Lzzy е с преимущество? Ами защото човек (се) отглежда (в) огледалото, нежели огледалото да (се) отглежда (в) човек.