"Are you afraid of death?"
"No, I'm not.
If it happens, it's my time.
I try not to fear or worry
about things I can't control.
I can only control
my decisions right now.
I try to live in the present."
It's my time*... "Не е мой проблем проблемът, против който наистина не мога да се боря", ни учи Лизи. Учи ме на същото и моят учител. Учението и на Йоан Златоуст, в разяснение към Господнята молитва. Но защо у себе си не мога съгласно третия да помиря един с друг двамината? Нека тръгна как въобще проблемът, против койт' не мож' се бори, е да си даваш сметка, дето чрез илюзия живееш. Ами Лизи не си дава тая сметка, тя, видиш ли, си е нейна; моят учител обаче си я дава, дава я всекиму... Да, аз си давам тази сметка - това, защото харесвам Лизи, е моят проблем. (Харесвам моя учител: научих от него всичко; Лизи обаче ме разбуди от догматичната дрямка.)
P. S. Лизи в Щатите (съотв. Света) е като Алиса в Огледалния свят (съотв. Страната на чудесата), но плюс неповторим темперамент. Аз, и не само аз, ето защо си я харесвам. Гениално създание! Позволява и вдъхновява около си безчет интерпретации, учи на отворено писане, доставя фокус, букет изот ръкава, аромати, увлича, извлича мислите и наблюденията. Прави те на Дечко, на нея си... Уви, подчертава в замяна оправността. Разбирам защо някога, когато бях на 16, се ориентирах като риба във вода съвсем сам из дебрите и на московското, и на петроградското метро (8 и съотв. 5-милионен град): табели навсякъде. Мечтая си сега за табели по дрехите. Heavy Metal!
----------
* "Sign of the Hammer, be my guide!"
