dark knowledge is mine"
Manowar,
"Blood of My Enemies"
Светоглед
се явява под ъгъл. Та правата пространствена перспектива съхранява
съотношението напречно разстояние/ бързина. Пък ъгловата... Скосяването
разцепва в отсечка началната точка на напречното разстояние - бързината се
съхранява сама по себе си, т. е. променя се времеметриката на движение.
Векторът
е насочената отсечка. Свободният вектор е отсечената посока. Удължаването, скоростно
(v), на вектор е преместване (един спрямо друг на краищата на отсечката).
Преместването, скоростно (c), на точка спрямо свободен вектор е разпростиране с
напречна (X) компонента към единия край и коса (x) компонента към
другия. Ала разпростирането е в мащаб (че в случая се разширява правоъгълен
триъгълник). Времето (t) на удължаване на вектора е и времето на косата
компонента на разпростиране нежели времето (T) на напречната.
Запис:
(ct)² - (vt)² = (cT)² -> t² = T²/(1 - v²/c²) -> (ct)² = (cT)²/(1 - v²/c²)
-> x² = X²/(1 - v²/c²).
Полагане
напречно (скорост c - v -> някакво време t'):
X = (c - v)t' -> (ct)² = [(c - v)t']²/(1 - v²/c²) -> x² = (x' - vt')²/(1
- v²/c²),
в една права трите точки (от триъгълника).
Т.
е.:
x = (x' - vt')/√(1 - v²/c²), преобразованието на Лоренц.
Факторът на Лоренц: √(1 - v²/c²).
Границата на скоростта: c > v.
метриката при вътрешната точка се огрубява относително
с увеличаване на скоростта (прилив на абсолют, усвоява се ускорение).
спец. теория на относит.: x = (x' - vt')/√(1 - v²/c²), пр. на Лоренц;
общата теория на относителността: dx/dt = f(dv/dt), кинетичен растер:
ляво, dx²(t)/dt = 2x(t)dx(t)/dt (диф. в/у степен);
дясно, d{vn(t)/[c² - v²(t)]}/dt =
{[c² - v²(t)]dvn(t)/dt - vn(t)d[c² - v²(t)]/dt}/[c² - v²(t)]² =
{vn-1(t)[nc² - (n - 2)v²(t)]/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt (диф. в/у частно):
n = 0 -> {2v(t)/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt ->
{2c²x'²v(t)/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt;
n = 1 -> {[c² + v²(t)]/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt ->
{- 2c²x't'[c² + v²(t)]/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt;
n = 2 -> {2c²v(t)/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt ->
{2c4t'²v(t)/[c² - v²(t)]²}dv(t)/dt.
v = 0, точка (гранично затваряне) -> dx/dv = - (x'/x)t'c²;
v = c, околност (гранично отваряне) -> dx/dv = (x'/x)2c[0/0];
точка от околност -> все по-бързо средоточване
(точката като тежест).
Тензорно поле:
dx/dv,
топография;
x'/x, метрика;
c,
скорост на разпространение, полето
(2, симетрично | [0/0], без център);
v,
скорост на преместване в полето;
t',
време на преместване в полето
(отсъства топография при t' = 0 -> dx/dv = 0).
- към топографията, скорост на светлината във вакуум;
- към метриката, космологическа константа;
- към тежестта, гравитационна константа.
v = 0 & v = c, доколкото точките принадлежат на самото поле.
Т. е. Резултатът съ-единява двете теории (общата и
специалната).
Свето-глед (Платон) се явява под ъгъл: е, в какво се състои... ъгълът?
v = 0 -> t = t', напречно движение,
запазва се "темпото" -> пр. на Галилей;
v = c -> x = [0/0], надлъжно движение,
нацелва се през задната точка предната, абсолют;
перспективата е връзката между двете граници,
т. е. светоглед се явява под ъгъл.
Ала нещата философски се объркват**, тръгне ли се от "постулата" (учебно), че максимално възможната линейна скорост е скоростта на светлината във вакуум. И, както моят брат казва, не само че в училище (поне у нас, в България) не ни учат на тривиалните истини - тривиализират нетривиалните (душевен комфорт). Господът не е нещо, което подлежи на доказване, а "нещото", което преди всичко подлежи на вяра. Най-трудно без господ би било да се повярва на изтезанието - и най-лесно с господ.
