Опит за отваряне

"Образци на стил: телеграмата, псувнята и надгробният надпис", беше писал Емил Чоран. "Better Sorry than Safe". Lzzy Hale, 2 апр.' 2016, Hampton Beach, видео, акустик. "Perfect imperfections!", възкликнал е в коментарите някой. Две песни в една, виртуозно сплетени: поетиката на мотивацията с прозаиката на мотива. Сълзите на надеждата с волята на объркването. Всичко това звучи като неизпратено писмо, що отвежда при телеграмната бележка "it's time to take a chance and give you up". Едно спонтанно изоставяне. Тя тук е най-добра. Подобно визионерство... Еластиката, съвсем тривиално, на емоционалните взаимоотношения; да, отказан е достъп на Вагнеровата "bliss". "In the morning I'll wake and make my escape", мощно, решително, неопровержимо по бонапартовски. Дали?

"Everything's way...
Too comfortable,
From the moment I wake 
I plan my escape;
I can't stay.

 

'Cause I need  
Room to breathe:
In the morning I'll wake 
And make my escape!
There's nothing left to say... 
Better sorry than safe.

I'm not scared, 
I know there's 
Something out there -
Waiting for me. 
And I swear,
I'll find it someday, 
Just wait and see!...

(I can't even think of one good reason why I'm always thinking about leaving. It's not like everything's so horrible. We've been together for a few years now. And you know all my ins and outs. I don't care that you call me crazy... Sometimes I wish you cheated on me. Then leaving here would be so easy... It's time to take a chance and give you up.)"

Да, тя не заминава, не се оттегля, не ни гощава с мелодрама. Темата за душевния комфорт е постоянна при нея: било в митическо, било, както сега, в диогеновско, било в urban-ображение. 

Изпълнението. Лизи през цялото време, отново и отново, се опитва да отвори песента, сърцето си - и не успява, просветва тук-там; не успява дори с помощта на Джанис Джоплин, да, дори с първообраза. "Take another little piece of my heart now, baby, break another little bit of my heart, darling, have another little piece of my heart... you know you got it." "If it makes you feel good" остава недоизказано в сърце- и гласораздирателен крясък. Песен в песента. Начин да причисли стилистически своя боледуващ тогава глас, овладяното до изчезване, но и агонизиращо пеене. Лизи няма що друго да стори: като ще е гарга, да е рошава! Better sorry than safe: да запази нещичко и за себе си. Защото така трябва. Звезди обсипят свода небесен. Усмивката, чаровната увереност, смелостта от и същевременно пред аудиторията набират сила. Край. Делова е, не се превъзнася, свършила е работа, отметнала е по списъка. И нека всеки... всеки от нас се приведе и скрие премрежения си поглед. О, защото така трябва!

 

 

 

 

Прогресията. Пример как у Лизи куплетно-припевната форма е просто една архитектурна подложка, ателие за обзавеждане, обитание и съжителство. Нейните песни емоционално градират, пламтят, канят край камината гости; рефренът губи статут, инструменталът се омаловажава в акомпанимент... песента се запява парадоксално. Ала не че иде реч за композиционен подход - "прогресията" отразява изпълнителския натюрел, който доминира даже върху кавърите, преформира ги, т. е. де-формира ги. Творчеството на Blackmore's Night създава около камината настроение, Лизи изгражда от самото настроение камина ("I am the fire"). Виждате ли в далечината Джо? Joe Hottinger, "my anchor". 

Мнозина я смесват с което пее, илюзират я (че била Mz. Hyde и пр.) ... "Сместа" ви не е мираж, не стои пред съзнанията ви, а в тях, органична е, да, от плът и кръв! "It's me, Lzzy, I swear!" Магиката служи, рекламира. Самотата на артиста е неискрена - искрена е самотата на философа. Терзанията, както и душевните вълнения, предполагат душевен комфорт; обратното е невалидно. Артистичната самота и философската публичност представляват частен случай на душевен комфорт.