(с Halestorm)
Днес официално излезе тоя страхотен кавър, аудио: link
Оригиналът официално: link
Песента е съчинена през 71-ва...
Красноречив пример относно що Лизи внася в рока: емоционална динамика
Клипът:
P. S. Продуцирането при The Who е превъзхождащо, динамично е и го предпочитам; оркестрацията е членоразделна*. Това е продуцентската болест в съвременния рок: високата звукодинамика при звукоотнемане и съответно пресованата, компресираната при излаз (вместо обратно). "Wall of sound", вграждане в кристал. Позволяват го дигиталните технологии (безшумност). Изискват го дигиталните стандарти (шумната среда на звукопотребление). Lzzy в някакъв смисъл е реакция срещу тях (та защо да озверяваш срещу съпровода, щом е обитаем достатъчно) ... Пеенето на Лизи и аналоговото продуциране - идеалният път. Тя си е намерила начин, да, въпреки индустрията: ето ги акустичните изпълнения, концертните импровизации... Днешното (третият етап) мастериране не че изглажда - то направо пакетира... Допълнителен и много неприятен ефект от премазващата компресия е пренасищането с хармоници, особено в "компанията" на китарна дисторзия - боли глава, слушателят се озовава в ролята на цехов работник. А пък басите "наводняват пролуките", всичко гъгне. Налага се да се изреже най-долната част, резултатът е, дето (автоматично в замяна) се повдига средночестотната зона, ударна за слуха. Дават ли си в своята, към днешния рок, неприязън любителите на 60-те и 70-те сметка как върху оценката влияе тъкмо продуцирането! (Шумът при рок-концерт е друга болест.)
----------
* Междупрочем, в противовес на машиноподобния (в по-тежкия рок), двупедалния бас, Arejay Hale, барабанистът и брат на Лизи, е сочен (и в кавъра е подчертано) като приемник на маниера на Keith Moon (активното дриблиране, без обаче да се изтърва или прекъсва междувременно пулсацията, "изсипан чувал с картофи", метафората не е моя). Arejay, при цялата своя мощ, както и Лизи, "диша", свири и с паузите.
