"The Lady of the House", тъй е озаглавил Joe Hottinger поредния си черно-бял, цветен фото-шедьовър с Lzzy Hale (3 февр.' 2021, Instagram, link) и добавя, забравя умишлено: "I forget where this was, somewhere in the middle of nowhere". Величественият Бял дом, непристъпната крепост на световната демокрация. "Ами ако всичко туй върху ни се срути, както сме на завет?" Пък отпред, на открито, съвсем улично със и на своя трон е тя, малка и обикновена, люлееща се, странстваща. И все пак никой не е достоен да седне до нея... С всеки би могла да поприказва. Та тя, Lady of the Lake, си е вкъщи със своя стопанин, своята група и аудитория, emanation of the nation, света. Там тя е Кралицата... Времето минава, есен брули плодовете, угар, отчуждение и дим далечен. Белият дом е на ипотека, уютът е вън, вкъщи е: където днес са истинските битки. Джо и е предлагал брак, тя винаги е отказвала. Хората коментират в двоумение, ескалиращо до ирония: "Queen Lzzy of the House", "she defines Lady of the House here", "that she is, although the beautiful Queen also needs the King sitting in the throne next to her", "now she could make some sick Executive Orders". "Ах, нека нещата си останат", мисли си Джо, "въпросът не е какво, а как предстои". Време, време - ти поспри! - приказвам си и аз. "Няма ли да има тя деца", ме попита мама - и не пита мен, да, вече не пита мен. Лизи е непроницаема. Пусто е, пренаселено като в Холокоста. Тягостно. Къде отидоха цветовете! Къде отиде Джо, къде отиде Лизи, къде отиде мама! Защо и аз не отидох някъде, somewhere in the middle of nowhere, някогашен манастир. Чувате ли го, познатия рефрен: "зората пра, оригна се, простря над заден двор дъгата...". Свири параход, влак, просто изтраква железница.
