Живецът като отлив в отлива

(родообщинната ситуация)

 

Виж фр. "Предопределение по (прилив на) живец" (link) 

 

Двойка "играчи" (I, II) и двукомпонентна, т. е. "отстъп" (a) - "настъп" (b), констелация, коефициентите (x, y, u, v) задават разписа на разплащане:    

I   II
x aa x
y ab u
u ba y
v bb v

 

Затворническата дилема,
еманацията в Нашовото равновесие:

x = r; y = - q; u = q; v = - r

r > 0; q > 0; r ≠ q
 

 

Залог: q/r

 

Вероятност (p): 
p(I) = [v(II) - y(II)]/[x(II) - y(II) - u(II) + v(II)] = (v - y)/(x - y - u + v)
p(II) = [v(I) - y(I)]/[x(I) - y(I) - u(I) + v(I)] = (v - y)/(x - y - u + v)
    p = p(I) = p(II) = (q - r)/0 = ±1 (max)

Съравновесие (I): p(I)a(I) + [1 - p(I)]b(I) = pa(I) + (1 - p)b(I) =  
    a(I) или - a(I) + 2b(I)
Съравновесие (II): p(II)a(II) + [1 - p(II)]b(II) = pa(II) + (1 - p)b(II) = 
    a(II) или - a(II) + 2b(II) 

Изглед за разплащане (I): x(I)p(II) + y(I)[1 - p(II)] = u(I)p(II) + v(I)[1 - p(II)] ↔
    rp - q(1 - p) = qp - r(1 - p) ↔ r = q
Изглед за разплащане (II): x(II)p(I) + y(II)[1 - p(I)] = u(II)p(I) + v(II)[1 - p(I)] ↔ 
    rp - q(1 - p) = qp - r(1 - p) ↔ r = q
Изглед за разплащане (I & II): r = q → p = 0/0 (неопределеност) → a = b → 
    съравновесие aa (q/r < 1) или bb (q/r > 1)

Еластика между единството и борбата на противоположностите

 

Понеже поединично през Затворническата дилема ситуацията се обновява в потвърждение на броимостта

(Броимост 0: отчуждителна = предпочитателна постановка

Броимост 1: равновесна = инертна постановка)

И ето, Чезаре Борджия изразявал все пак прилива ("Дионис") - 

    залогът в създалата се ситуация бил малък 

Джулиано дела Ровере изразявал отливното съотношение - 

    т. е. въпреки че залогът бил малък (Heavy Metal!)*

C'est la vie.*** Спартанството подлежи на разпад

 

Та малкият залог в отлив на живец означава "оправия няма", 

пък големият - "изгледът за моята оправия"

(родообщинност, т. нар. "разкрачено положение", 

неустойчиво винаги равновесие къмто Изгледа, успение през изгледа)

Но родообщинната оправност се състои тъкмо в отказа от родообщинна ситуация

(спасява се насрещу родообщинната оправност единството и борбата на противоположностите)** 

C'est la vie***

 

Екзистенциалното ми протичане дава на късо = празен ход ("танцуващата звезда", протоизгледът за моята оправия)

Оправията: че против родообщинната оправност домогването, сиреч освен да се изнамира общ език, е оправдано единствено като емоционална реакция; пък емоционалната реакция с да се изнамира общ език биха накрай съвпадали тъкмо в езика

----------

 

* Разгадката по Смъртта (знакова) на Чезаре Борджия: полусмърт (от полуживот)

 

"E lui mi disse, ne' dí che fu creato Iulio II, che aveva pensato a ciò che potessi nascere, morendo el padre, et a tutto aveva trovato remedio, eccetto che non pensò mai, in su la sua morte, di stare ancoralui per morire." Machiavelli, "Il Principe", VII

** Изложих съвсем смътно при първата ми (началото на хилядолетието) среща с моя учител дигитализационната идея, а при последната (началото на август' 

2015) - за Нашовото равновесие. И мисля, че днес (21 февр.' 2021, Шумен) двете полуидеи се проясниха у мен във взаимовръзка... Той винаги е бил наясно с мен, не и с пътя, по който достигам до себе си: създаде ми условия да се образовам, да, "или-или", ала не предвиди Lzzy... Време е да му бия шута (шегувам се). Какво постигнахме двамата заедно? Свършихме на Шопенхауер черната работа: Хегел е шарлатанин! О, не, не с метода, но с началото****: не може въпрос да започва с относително местоимение, освен чрез (избягващо аналогията) "ли". Било, изот Канта, проста работа, бе! Хегел + Шопенхауер = Киркегор (с Ницшева ретроспекция). At the Rock show. Фундаментална интуитивно къмто аналитиката една емоционална феноменология. Наистина е бил знаменателен оня 23 март' 1820, Берлинския университет

 

*** Код Lzzy 

**** Бедна картинка на (безформена логично и безсъдържателна исторично) общност в прав (логично) и обратен (исторично) ход е Хегеловото (както и обърнатото, Марксовото), че "който" е в отношение помежду си (всеки с всекиго в "койтицата"), т. е. в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то (пролиферация)

 

P. S. Bernardo Kastrup превъзходно представя модалната фаза на съществуване, виж в American Philosophical Association интервюто (16 окт.' 2019) по повод книгата на Бернардо "The Idea of the World" (link)