2 февруари 2021 г.

Отчуждението в нужда от среда

(клишето като истина: протодемокрацията)
 
Доколкото търговците са повратливи,
ах, дотолкоз политиците са уставни

1. Общата теория на относителността разглежда реализацията монохармонически нежели по sinus cardinalis, та елементарната възможност тук е координираният (в zoom) по абсциса, ордината и рамка косинус (симетрия); единственият начин за (базова) дискретизация се явява еластичното честотно скосяване, чиято степен пък се определя от бързината на разпространение. Скоростта на разпространение - константата, позволяваща функционален zoom, ето функционалното наблюдение без забъркване: т. е. без да наблюдаваш от единия (било ляв, било десен) край на рамката вместо от центъра. Разпространяване: резонансната вълнова дължина на средата се определя право от инертността на затихване, сиреч право от плътогъстотата - скоростта на разпространение се равнява на съотнесената към времето на дискретизация плътогъстота. Средата на разпространяване, ето (бидейки относителна), не е среда на възприемане и, значи, не на разпространение.*

2. Фирмената конкуренция. Структурна субординация: административният директор организира труда, производственият задава труда, търговският сключва сделката с клиента - процесуалната е отзад напред. Което ще рече, дето някой четвърти трябва отнапред да изготвя оферти. Би се разбила с офертен директор структурата (не би се засрещнала): как се вписва офертният сътрудник? Той със сигурност, както и останалите двама директори, няма съществено отношение към административния директор, ала пък бидейки търговско-производствен координатор с клиентите. Но производственият директор се задейства при вече сключена сделка. Т. е. офертният сътрудник е търговски сътрудник с производствена компетентност: повратлив или експертен да бъде? Повратливият не би безпокоял прекия свой шеф - би безпокоял професионализма, стига професионализмът (разбирай взаимоотношението предприемач - клиент) да се безпокои.

Trade (съпричестяване не би възприсъствало по политическа линия, но тя би го очертала).

Настоящият фрагмент снема пред клишетата "задкулисие", "фасадна демокрация" и пр. увъртането, че "как, автоматично ли" ("господ дава, но в кошара не вкарва").

P. S. Не съм ли с Lzzy, залогът ми (поне на думи) би попаднал при баналността на злото (вместо, евентуално, при Lzzy). Do you hear me? "- Where am I? - You want to know where you are... Ha-ha-ha-ha! In Port Royal!" Диалогът: link. Каспарек е железен. "Hundred masts, thirty flags, island in the Gulf of Darien; sandglass, bloody heart flying high above the scene. Marooners with loaded guns still waiting at the quay, hungry fleet from underworld... Port Royal - cry of freedom on the sea!" Видео (уж вървя по тънък лед, това е романтиката):

 

 
 
 
---------- 
 
* Ирония: ако "някой" желае, бих могъл да разговарям картинно по тоя, физикалния въпрос (понеже смятам, че вторият, "културнадстроечният", е пределно ясен).