18 август' 2020. Аз съм по женските роли. Lzzy обаче промени всичко... Изгледах някога "Робин Худ" и години наред презирах този актьор. Струваше ми се безкрайно безличен и натрапван, тъп и неподходящ за какъвто и да било тип роля. И най-вече с "Танцуващият с вълци" - един ням филм на цветното кино. Запознах се заради Оскарите... Сталоун поне беше характеристичен, а Де Ниро - дялан камък... Филма "Бодигард" така и не изгледах. Повръщаше ми се от сладникавия и подправен соул на Доли Партън и Уитни Хюстън, излъчваха го, въртяха го от сутрин до вечер ошеметително като буркан на полицейска кола. Пък аз бях металист, "breakin' the law", предан към историческата автентика и Конан Варварина, а сетне - и към Кийра Найтли! Не че сега съм нещо повече: чух Lzzy Hale, нейното "I will always love you". И гледах "Yellowstone", сериал от 2018-та (9 серии), 2019-та (10 серии), 2020-та (9 серии); подготвят четвърти сезон. Мъжкарска продукция, в преднамерен разрез с джендъризма. И смея да твърдя: Кевин Костнър, не без достолепието на възрастта (също изпълнителен продуцент*), се явява тук като стар дъб, един от най-големите, великите, основните и незаменими актьори в киното въобще. Един контра-Уди-Алънов актьор в амплоато тъкмо на Уди-Алъновата тематика: драмите на американската средна класа, но в провинциален ландшафт и сбити до афористичност реплики... К'во да пра'йш, трябва да стана мъж. "With dreams to be a king, first one should be a man", се пееше в "Warriors of the World" (Manowar). Звездна и магнетична роля сме с английската актриса Кели Райли (Бет, вамп със стъклени очи и романтична, ала наранена душа), в съчетание с екзистенциалната убедителност на здравеняка Cole Hauser (Рип) и талисмана Jefferson White в ролята на Джими (великолепен контраст между двамата и отлично развиван) ... Всеки от характерите се развива със своето добро и своето зло, своята наивност и своята истина - своята епика. А пластовете на сценария: битово-семейно-родов, обществено-политико-икономически, екологически, алиенистки, културо-исторически, нравствено-физически и дори маргинативен и правно-критически. Изведен е из дъбочина и в мащаб изот детайла колонизаторско-урбанизационният (в спецификата на индианските резервати) проблем: сиреч как новата традиция на съжителство агонално балансира между "древността" и авангарда; с все криминалните прояви, самоуправството... "Gott ist tot". Всичко това не че се рее планарно или на рояк (орляк), сбира се живо-живо и кълвящо се, жилещо се в конкретна зона за обитание, гнездо, кошер - ранчото Yellowstone, земя на седем поколения... Ах, да не забравя красавицата Kelsey Asbille Chow (индианската дъщеря Моника), усмъртителна метиска! "Химията" Райли - Hauser - апокалипсис! И дикенсовския персонаж, виртуозно възсъздаден от Wes Bentley (Джейми). Личната драма присъства дозирано и все-таки горещо. И ето, режисурата говори сама за себе си: ретроспективен поглед към уестърна, нищо общо с "Далас"; снимките не са павилионни, голяма част от сцените са на открито, разговорите не са скечови, динамични са (т. е. в потока на действието). Напомня ми "The Revenant" (2015) с Леонардо ДиКаприо и "Wind River" (2017) с Джеръми Ренър. Идеята е "анти-Гераците": не че битието се разпада и разлага към "света" - светът ("корпорациите", "системата") приижда, обсажда, иска да метастазира насам през стените и превземе и закрепости в летища и хотели отворена към света, и технологически, крепост. Да им имам проблемите! Достойнство на сериала: че е пивък, не парадира с дълбочината, вглъбението и пр. (театралност). Никой не бедства, никой душевно не мизерства, никой не умува, кумува, нито се раздира от дилеми; споделят се безпокойства, "право куме та в очи", тайни, "прехвърчат искри"... Успешно е построена структурата "семейство в семейството": флуидно, без поколенчески сблъсъци и други рудименти. Недогледани са образите на спекулантите: лековати клишета с нелепо-комичен привкус; но те съобразно фокусировката са деветата дупка на кавала. Индианският гуру-костюмар е твърде помпозен, твърде затворен, твърде наставнически, нещо като Вагнеровата Ерда и Толкиновите Енти: мистиката му е неуместна. Затова пък каубойките, със своята повърхностна жизнерадост, внасят пъстрота и насищат с жизнелюбие. Избегната е сагата... Доставя се човешка трактовка относно Рамбо: това е Кейси, бащиният наследник, съзерцателно и вълнуващо се изпълнение от страна на Luke Grimes. Застъпена е във взаимовъзпитателна взаимовръзка детската тема "дядо и внуче**", островно. Та Джейми е синът-юрист, Бет - щерката-финансист, слабата и силната натура, техният от детинство конфликт... Починала съпруга. И губернаторката на Монтана Линел Пери (красивата Wendy Moniz), една стара любов. Врагове от миналото и настоящето...
* Творческият предлага, изпълнителният разполага.
** От смесен брак между Моника и Кейси.
