Няма понастоящем в българските медии свобода на словото, защото и доколкото няма по принцип свобода на рекламата... Магазин без витрина е като брак без сватба. Но рекламата, в своята свобода, е дейност, що предполага в механизма за покупко-продажба нетоталитарна вседостъпност и съответно затова нетоталитарна незабележимост, сиреч борса, признато извънидеологически безбожие. Витринното изложение в такъв случай може и трябва по същество да се еманципира. Рекламната витрина е "посещавано" от много хора "място". А и още - че са хора с покупателен профил (= редукция). А и още - че следва да "попада" на хора с определени профили на потребление (= диференциация). А и още - че "примамката" е нуждата от първоначално безплатен достъп до съгласувани с профилите на потребление културни формати (= таргетиране, би могло и самата реклама да бъде културен формат, да съвпада с културния формат; купувам си от Sweetwater китара Lzzy Hale Gibson Explorer, за да бъда на дело с Lzzy). И виж, маменето е взаимно - както у нас е, съобразно измамата, мамченето. Казионният рок. Ала свободната реклама - тя и у предлагащите принадлежи на представата, търсенето. Едно "мечтаене по Филина", интимен дневник (обратното би било "нощник", "nightcrawler, beware the beast in black", пееше Роб Халфорд). Най-обзетите (след Joe Hottinger) поклонници на Лизи са сред шефовете на Gibson и Sweetwater. Това е неимоверно по-обхватно от еротомания. "Sometimes after shows, all anybody really wants is a hug", отбелязва L. Hale пред Nick Bоwcott, изд. Sweetwater, 20 ян.' 2020: link. Тъй моят рефрен "харесвам Lzzy" би могло да излети в характеристика, сентенциозен слоган. Възможността да рефлектирам, що по живец ми се дава и от която и в настоящия текст се възползвам да раздуя яко взривна вълна себе си.
Нека (какъв ли друг по-истински днес) таргетът е такъв, щото стръвта да се нарича "нова рок-песен", а витрината - "интернетски сайт" (-ове). Слушам "мои" песни безметежно и се кефя във връзка с обстоятелството как някой потрива ръчички от печалба и... се кефи по банкети, подхвърля по някоя сума да се налее вода в мелницата. Не че тук сега не го вършат... Какъв е смисълът? Общността. Тя е "там".
Организира се от посредника класация. Седмичен Top 100 за нова рок-песен. Обявява се входен стандарт, който в хода на проспериране все повече и повече се покачва в посока мейнстрийм. Пък всяка песен - "play", "pause" & "stop", т. е. без вътрешно позициониране. А срещу всяка песен - брояч, отброяващ края на индивидуално прослушване. Тегли се в 00:00 ч. всеки понеделник чертата в подредба по брой прослушвания относно (например) първите 99, та 100-ната отпада, замества се с "ново предложение" през цензурно сито след входния стандарт - кипяла е изтощителна и същевременно компетентна таргетно дейност по прослушване... Ето че невлезлите все едно не са постъпили: нека заповядат отново - и ще бъдат все по-познати, поне сред цензорите: и все по-машинално отхвърляни или... с повишена вероятност на късмета (че нима късметът е вероятност).
Колкото по-високо е в класацията, толкова по скалата 100 <-> 1 песента е с по-голям дял изот представителността на общото посещение. Полага се по-високо заплащане (седмично) към подателя. И колкото повече седмици песента се задържи на челно място, толкова по-висок приход ще принесе на подателя; и по-висок стимул, по-голяма слава. Корупцията в общностен контекст е бял кахър.
Налага се да правиш вървежни рок-песни, създавайки си име. Дейност, изискваща едно странстващо продуциране. Музикално да продуцираш тръпката на рок-песни. Запален си, обучаваш се, инвестираш, издирваш улични музиканти. Налага се да конкурираш, бидейки все по-запален, все по-обучаващ се, все по-инвестиращ и все по-издирващ, все по-интересуващ се, все по-изобретателен, все по-отдаден, все по-общителен, все по-систематичен - създавайки си ето как опит и небутафорно име, вписвайки се в среда и колегия... Как да се популяризира самият сайт (-ове)? Харизматични рок-музиканти. Те ще се възпроизвеждат - нови и нови. Кой освен нас ще бачка? Онзи, който рекламира. И онези, които оценностяват свише - оценностявайки свише. И ще слушаме вкупом, вместо събрани поотделно, рок ("we rock"): модерен и класичен, актуален и фундаментален, авангарден и традиционен, концертно и албумно, клубно по селата и теренно в градовете. Необходима е борса, харизма, нежели изнудвачество. Ах, не че оправният, както и тотализираният, може да се чувства изнудван - те са свободни априори. IT - моята, ех, уви, застаряваща надежда в устремно развитие. Моята себеирония, безопасна гавра, гаргара със собствена слюнка.
