(рок и барок)
Фолията е по-стара... 10-те минутки, за да не попаднат в безветрието на 10-те минутища, следва да се свирят на вълни. Ето почти как (видео): Inger Ørbæk Lerch Høj, Rundetårn, Copenhagen, 1 юни' 2010, дебют, link (трябва още мъничко свобода и замах срещу инерцията). И в никакъв случай не онака увехнало и с реверберационно (от страна на помещението) попиване, въпреки нюансираността и по-високата прецизност, обиграността: Gabrielle Wunsch, 2016, изд. 27 февр.' 2016, Voices of Music (видео): link. Първата наистина подхожда като солист, втората - като оркестрант... Цигулковата трудност в тази лирично-танцувална по своята природа пиеса е строгата, бароковата (със задна дата) "инструкция" да не се внася, в експресивно постижение, вибрато. Компенсацията е артикулационното формоване, ето, C. René Hirschfeld, изд. 14 юни' 2010, YouTube (audio): link. Всичко си идва на мястото, макар да се прекалява с атаките (като в ръкопляскане) и че, ако и крадешком, се прибягва веднъж-дваж до вибратов израз. Красота! Романтическата противопоставка солист - оркестър е, както тук подобава, снета. Минутките са вече 8 - цяла вечност. Помещението го няма.
