(излазът от Пещерата)
"От нощ към по-дълбока нощ"*: не слънцето** - вселената е нашата еманципация. Йордан Землян, българско време; и харесвам Lzzy***. "Тъй рече Заратустра и напусна пещерата****, сияен и силен като утринно слънце, което изгрява иззад мрачни планини", Ницше, "Тъй рече Заратустра", финалът, пр. Ж. Гълъбова. Ницше не схваща***** свръхчовека крилато, нито обаче в натура ("та те биха, в разпада на романтическата мода, се класично, и значи пещерно, взаимообуславяли"): Ницшевата опора са прототипите "вместо Христос", романтиката непреходно (Lzzy******). "Туй, що Ницше чувал, не били елините, нито римляните ("Дионис"): Ницше чувал Вагнер и не вярвал на очите си, ние чуваме и 'днес' Вагнер, ала що следва да видим?", казва ни Ясперс, що в отношение към Ницше - и не друг, а Lzzy Hale ми подсказа - е също преход: следва да видим трайната фенска маса (fan base).
* Ницше, "Веселата наука", фр. 125 (прословутият).
** Откъм невъзможност за трансцендентална антропология (алфата, Кант).
*** Откъм невъзможност за свръхчовешка антропология (омегата, Ницше).
**** Платон, "Държавата", кн. VII, "Сенките и пещерата" (прословутият мит за
пещерата), пр. А. Милев.
***** Хуманизъм/ нацизъм.
****** Съдбовно сходство в приемственост при Алкивиад Стари (виж у Плутарх), Катилина (виж у Салустий), Чезаре Борджия (виж у Макиавели), Мазепа (виж у Пушкин) и Бонапарт (виж у Бетовен) - естетполитическите средоточия преди полева дивергенция, а именно (и съответно): Елинистическата епоха (от Александър Велики, презот латентния период на идеологическо, откъм Сократ, съзряване), Римската империя (от Октавиан Август, презот посредничеството на Юлий Цезар), Западът (от Мартин Лутер), Русия (от Петър Велики) и - най-сетне - Буржоазният човек. Къде е Византия? Ами у нас е.
