Скромността като оръжие

Двучасовото видеоинтервю на Роб Флин (28 август' 2020, "No F'n Regrets", No. 48, YouTube) с Lzzy Hale... Тръгнах да се поразходя. Спрях след 500 метра, разридах се; и ето, върнах се... Не лицемери, подценява, да, и жанрово, и полово. Пък не е негова война. "Love Bites", Грами, велика песен! Гледах твой концерт. "Here's to Us", пиянска, вторият албум. Психологическият фронт... Историята с първия, 19-те месеца четиримата в хотелска стая с по $20 докога в джоба, евтиното вино... Here's to us! Тя тъкмо пресъздава спомена... Имаше друга, с разсвирване в средата, "Алелуя" ли, как беше? "Алелуя" ли? Да, "Amen", тя няма да му помогне. Той одеве лековато сбърка "Familiar Taste of...", "A Touch of Poison", "Familiar Taste of Poison", тя мимоходом го поправи. Тонът му сега е дори арогантен. Machine Head, групата му - треторазрядна метъл-група в сянката на Pantera. А Dimebag от Pantera... Братът на Dimebag, Vinnie - той също, барабанистът: той беше неин приятел. Те сега са покойници... Тя няма да му помогне. Дойде случката с нея и Кери от Slayer. Кери е величината в тамошния жанр. Криеше се зад кубето да я слуша на сцената, чакаше я в съблекалнята. Кой, с гласа на Халфорд, беше вокалът? О, ти си дама! Те все още не бяха се срещали... Разказа я, разказа я през смях. Как рекламата е всичко... Аз съм звездата, достъпна, но гореща. Аз няма да те гоня. Е, аз, аз! Аз не съм в метъл-група. И че аз, знаят, съм момиче. Благодаря, 'дето ме приемате и цените, благодаря на общността ви! И на смелостта. The mighty, mighty Lzzy Hale! What! Нямам такт да участвам във финеса на душевното възприятие, ала имам сетиво да възприемам. Изумителен човек е Лизи. Напомня ми някого... Изгледайте времето, те са заключителните 5-6 минутки от интервюто, не изпадайте в съучастие... Аз съм... нагласил съм показалеца: link.