Голямата музикална композиция

Час и три четвърти час Челибидаке с Мюнхенските филхармоници, 8-мата симфония на Брукнер, "най-великия симфоник after Бетовен", както рече мой приятел. 23 април' 1994, Лисабон; изд. Audior (2 x CD): link. Това е най-дългата версия на изпълнение, това, в 103 минути с промеждутъците, е разрешаващото темпо. Вълнение къмто тематично надигане. Нарекли го Брукнеров ритъм: четвъртини раз-два, триола "раз-два-три", раз-два, триола "раз-два-три"... Люшкане откъм тъма, сумрак, игра на светлината, че къмто слънчева заря при деветия бал. Космическият океан на световните събития. Трагични и триумфални са те... Ведрината над скерцото. Осмини раз-два, раз-два-три-и, раз-два, раз-два-три-и... Брукнеров ритъм. Бодростта на светлите сили. Ханслик отново не харесал... Ето адажио в стил Лист; Вагнерови туби, Вагнерова хармония; и пак Лист. Безкрайна, безкрайна шир. Заревото. Фестивалната магия. И Ханслик отново не харесал. To war, to war! Ангели и демони едни срещу други. Общият свят, който населяват - той не е нашият. Лъчисто е четвъртото действие. Унисонът на бойните походи. С все бойния стан и неговата гальовност, носталгията, закачките. To war, to war! Бойното поле постфактум. Брукнер не се цигани с флинтифлюшки. Слава нам! We are home. Залязла величествено и мирно епохата на музикалния романтизъм. Брава!