(музика и композиция)
Логика и градация... Аз, в отлика сега спрямо въобще (от-) кулминирането, ще говоря за музикална градация (т. е. чието "пара" е поетическата).
Музикалната композиция е да се напълни жанрова рамка* тематично, а музикалната импровизация - да се напълни тематична рамка жанрово. Сиреч жанровата строгост тук отслаба, за да се обезсили съвсем, щом и тематичната рамка се размие. Тематично преобразование. Общото между Баховото изкуство на фугата и Листовата постановъчност. Различното е текстурата: полифонична (III, в ритмичен поток на градация) при Бах и хомофонична (II, в модален поток на градация) при Лист.
[Joanna MacGregor, пиано Steinway, 12-15 ноември' 1995, Англия, Бристол, ц. Св. Георги, Бах, "Изкуството на фугата", изд. Collins Classics' 1996 (час и трета аудио, Контрапункт 14 е недовършен и спира внезапно): link.]
----------
* Жанровата рамка е обвързана с инструменталния състав и ето защо жанровото разчупване често се съпровожда от еклектика на състава (I, живописващ поток на градация, емоционалната, IV, градация просто опонира).
(т. нар. "жанр")? Музикалният дух на драмата се заключава в безбожието (Еврипидовият "бог от машината"). Логична ли е "вътрешната логика"? (се запитал Вагнер).
Римските означения са класовете по Шопенхауер. Четириезичие на божественото с идеята за музикално вълнение (гносеология, етика, естетика, онтология). Истината. Как обаче да действам наистина? Че нито "хубавата музика" се свежда до I, нито Lzzy се изчерпва с IV. "I did it all to break every single preconceived notion that you have, I did it all to shake every single one of your emotions and just to make you uncomfortable" (Lzzy Hale, "Uncomfortable", видео, Graspop, 22 юни' 2019: link).
