"Тъй ми рече веднъж сатаната:
'И Бог има свой ад:
това е неговата любов към людете.'"
Ницше, "Тъй рече Заратустра",
II, "За състрадателните"
(пр. Ж. Гълъбова)
1. Пустинята: и да, и не (диалектиката). Доколкото съм твар, любовта ми към господа би била за мен естествена. Господът да е мъртъв означава като че ли себелюбието ми, нещо противоестествено. И все пак моето тяло е тялото, чиято, ето, душа е моята си, нежели на господа. Това за мен е също естествено. Аз галиба съм емоционален урод. Моето тяло нима не е тялото, от което да протегна душата си към господа! Да възлюбя господа и го съживя. Защото той, предполага се, е любов извечна, що обаче несподелено не живее.
2. Потопът: нито да и нито не (електроенергийната аналитика). Доколкото съм твар, любовта ми към господа би била за мен естествена. Господът да е мъртъв
означава като че ли себелюбието ми, нещо противоестествено. И все пак
моето тяло е тялото, чиято, ето, душа е моята си, нежели на господа. Това за
мен е също естествено. Харесвам Lzzy - аз, a freak like me. "Are you a freak like me?" Защото той, предполага се, е любов извечна, що обаче несподелено не живее.
[Тоя дух на урбанистична бодрост... Никъде другаде не съм го срещал (не
че кой знае къде съм ходил). "Славни момчета бяха", каза веднъж за
Бийтълс татко. А тези момчета и момичето са още по-славни: link.]
