Органон по съгласие: 1) критиката; 2) харизмата. Съгласяване: "1" критикува, пък "2" се хваща за дискурсивно достатъчна харизма; та "1" се принуждава да се опре на, макар изобща, отправност, т. е. все-таки на думи в съгласяването да се редопостави. Въпросите защо критика и защо харизма - те са начините в антиномия на един и същ отговор: безбожие. Критикът не се примирява с отговора, доколкото - помежду едни или други събеседници в едни или други условия - съгласие, с оглед критиката, предстои. Но харизматикът - или ако критикът е прикриващ се харизматик*, че харизмата би била самото извечно - си казва: ами щом един от събеседниците съм аз?... Критикът (Сократе) - ако ще е критик: да е критик. А харизматикът (Канте) - ако ще е харизматик: да е харизматик. Самото извечно е да имаш харизма. Аз харесвам Lzzy.
