Рефлексия: флексия аналитично (живец):
тук е прилив спрямо отлив, и е че да харесваш Lzzy е да трансцендираш житието (Ясперс), та препитателното въжделение се освобождава (формова) при готовността да се сблъскаш с ценностна безизходица (аз)*
&**
там е отлив спрямо прилив, и е че да не харесваш житието е да иманираш не-Lzzy (Сартр), та ценностното въжделение се закрепостява (формова) при готовността да се сблъскаш с препитателна безизходица (не-аз)***.
Т. е. ето флексия синтетично: че да не харесваш Lzzy е да харесваш житието. Отлив на живец: как "топлината" като "температурен" потенциал (Аристотел) вместо като "температурен" градиент (Фурие)****.
(Флексията, срязващо огънат прилив/ отлив, би била еквивалентна на усукана инфлексия: пустинното "аз и ти" безмълвничество.)
----------
* Как в перспектива, щото "гладна кокошка просо сънува".
** Житието като нула.
*** Върховият израз там е гладната стачка.
**** Цинизмът (извращението) на "температурния" градиент е Холокостът, а на "температурния" потенциал - Византийският комплекс (родообщинната оправност).
Забележка: живецът въобще, сиреч в качеството си на "понятието непонятност", не е ценностна отправност, а просто сетното. Въпросът (и, значи, проблемът) е върху що за основа "ах, как хубава е хубавата музика" и "харесвам Lzzy: raise your horns" би могло да разговарят помежду си.
