(вярата в доброто дарование)
Инверсия (Русо): "човек се ражда в окови, а навсякъде е свободен".
Безнадзорното в една или друга степен, от една или друга страна, по една или друга причина, при едни или други обстоятелства дете (както бях аз, сиреч и с 99% надзор) е и дотолкова незащитено откъм (+) възпитание (и често ми се ще да бях безпризорен, беззащитен); но следната крепост (-) е непревземаема:
Детето: "Няма, оттам ще минем!"
Майката: "Оттам е много стръмно, бе, зайче."
Бащата: "Може и оттам, може и оттук, разберете се, щот накрая няма да ви питам."
Изпитвам, условно речено, естествена неприязън към подобен род - покрай какъвто непрестанно минавам - стереотип; привлича ме да надавам ухо.
Та, извън (било положително, било отрицателно) нехайството (обетованата земя), за да възпиташ едно дете, трябва (докато трае възпитанието) да бъдеш (в) средата, която то си избира - не която със себе си му предлагаш (криворазбрания личен пример), нито която на общо основание му се предлага (праворазбрания личен пример), камо ли пък да го противопоставяш и на двете. И ето, идеята (по Шопенхауер) не е да го въдвориш в добруване (свободата като идеал): насърчи го да добрува (любовта като цел)!
Нито да бъдеш категоричен, нито да не бъдеш категоричен: бъди, Хамлете, некатегоричен, live by your heart, "always one more try (I'm not afraid to die)" (Manowar, "Heart of Steel")!
